Вярвате ли, първият път, когато гледах този филм, очите ми леко се изпълниха със сълзи. Не знам защо емоционално Caldera ми повлия толкова силно. Не знам дали е заради някакъв паралел, който правя със себе си, дали заради пленителната красота на филма, или просто се прехласвам твърде много... Без значение е, важното е, че ми харесва. Изкуството е за това, за да предизвиква химически реакции в мозъка. Дали ще са само чисти емоции, или ще са сложни съждения, върху които да се правят определени изводи, изваждащи ни от илюзията на ежедневния живот, пак няма значение. И двете неща са еднакво важни, както заедно, така и поотделно.

 

Caldera e много красив филм, трябва да признаете. Толкова изчистен, толкова абстрактен и същевременно целенасочен. Страхотните мелодии и звуци, които перфектно се комбинират с визуалното въздействие, създават едно преживяване, което е уникално. В този филм се усещат истинските чисти заряди на безграничното въображение на Evan Viera… всичко останало, което мога да кажа, ще го спестя, защото то се преживява. Преживейте го и вие по свой начин! :)