Годината е хиляда деветстотин и деветдесета. В България тъкмо е паднал „режима“, а наскоро получилите право на глас вече бивши дисиденти и настоящи артисти саркастично размахват плакатите на своето презрение, под формата на изкуство и обществена позиция. „Консервфилм“ на Златин Радев е една от първите български нецензурирани stop motion анимации, излезли веднага след сриването на съветския блок и разобличаващи чудовищните измерения на една безпардонна система, изтъкана от лъжи и злоупотреби с миналото и културата на цял народ. Мрачна анти-утопия или, ако щете - дистопия, както е по-модерно да се нарича; това е един безнадежден свят на политическа пропаганда, безскрупулна социална манипулация и репресия.

 

 

Тоталитарният модел обаче хитроумно е приложен върху общество, което се населява от консервени кутии вместо от хора. Прекрасна метафора за празното вместилище, безропотен контейнер, лишен от чувства и собствени идеи, в който е трябвало да се превърне всеки, който иска просто да изживее нормално и безпроблемно своя живот. Консервата е здрава, може да се мачка, изправя и рециклира с нови етикети. Тя може да живее в мизерия и да се завива с вестници. Освен това тя побира всякакви зеленчуци, плодове и продукти. За нея няма никакво значение с какво е изпълнена, докато накрая, нагълтала цялата трапеза с илюзии и ограничения, не се „пръсне“ в празното си съществуване и безсмислие.

В свят на еднодневни идеали препускащи в постоянно обръщение, няма никакво значение коя идея предхожда другата. Настоящата политическа конюнктура е винаги абсолютна и представляваща цялата истина. Последните стават първи и обратното. Такава е същността на авторитарната система. Малки и големи, възрастни и непълнолетни, бедни и богати, интелигенция и простолюдие - всички минават по поточната линия, а всичко, което им е най-съкровено се изкоренява и се подменя с нови идеологически удобени съдържание и етикет. Дори да предположим, че подобно социално състояние има своите позитиви, то те определено не са акцента в „Консервфилм“, който е по-скоро язвителна критика срещу човеконенавистните измерения на бившия комунистически режим.



Съвсем заслужено, „Консервфилм“ се нарежда сред номинациите за Оскар през хиляда деветстотин деветдесет и първа година. Като послание филмът е изключително въздействащ, а като изпълнение – умел и изобретателен в използването на най-обикновени и битови материали за изграждането на реквизит и като цяло сценография. Анимация, която поставя на везната тъмния хумор на сатирата и чистия драматизъм на историческия факт. Златин Радев оставя на нас зрителите да направим избора, дали да се надсмеем на малодушието на "консервените кутии" или да съпреживеем трагичната неизбежност на идеологията и нейните невъзвратими душевни и обществени последствия.