Филмът Carpe Diem на режисьора Тома Манов ни впуска в любовното приключение между Кейн и Жаклин, които се запознават в Щатите, докато тя е на студентски обмен. Учебната година приключва и тя го кани да прекара лятото с нея в семейната ѝ къща във Франция. Там обаче го очаква голяма изненада. Дали техният романс ще издържи във времето или всичко е било само моментно забавление?



       Това е студентска продукция, която се опитва леко по фитцджералдски, бих казал даже буржоазно, да хване летливата природа на момента и интимните взаимоотношения. Увлечението бързо се превръща в по-сериозни чувства и неусетно двама млади студенти да се привържат един към друг повече, отколкото са очаквали. По ирония на съдбата обаче, често това е положението само за единия от двойката. 

Несподелената любов от своя страна е едно от най-тежките мъчения, които може да изпита човек, но как ли ще реагира е въпрос, на който никой от участващите или наблюдаващите обикновено не знае отговора. Любовта и омразата, емпатията и отмъщението понякога са разделени само от тънката граница на няколко думи. Освен заглавието на филма, Carpe Diem е и неговата есенция, изразена в репликите на Кейн. Това е концепцията, че човек трябва да изживява всеки момент в пълнота, тъй като нищо не може да гарантира утрешния ден. Любопитен обаче е начинът, по който той решава да хване мига.  



       Разбира се, както на сценарно и актьорско ниво, така и в чисто техническо отношение – монтаж, звук, картина – има какво повече да се желае, но в крайна сметка това са първите стъпки на режисьора Тома Манов. Историята се завърта по неочакван начин и успява да избяга от чисто романтичното клише. Нещо, което бих отбелязал е оригиналният начин, по който началния надпис със заглавието на филма се заиграва с действието.