Сакатлък. На теория това представлява заразяването с вируса на ХИВ - сакатлък. Виновни няма, само невнимателни и неинформирани. Вирусът е черната овца в стадото, не болният. Разбира се, когато някой бъде снабден с подобна диагноза и прогноза за живот, белязан от предразсъдъци, не можем да му кажем: “Видя ли?”. Силата на филмовия експеримент на режисьора Николай Василев е именно в това да ни поднесе истината, че всички сме уязвими. Разбивайки остарелите табута на 80-те години на миналия век, “Кастинг” поставя на една стартова позиция всички ни - стартовата позиция на естественото, първично влечение към секса, страстта на което ни откъсва от разума. В това състояние филмът ни прави еднакви, като иронично затрива всеки помен от дискриминация; от проститутка, през хомосексуални, до доверени влюбени - никой няма гаранция, че е предпазен, ако сам не се защити. 



         Може би най-очевидното в композиционната структура на филма е редуването на статични средни кадри и трептящи кадри в близък и грос планове. Лицата принадлежат на актьори, влезли в ролите на самите себе си по време на кастинг. Бидейки едновременно герои и актьори, те ни позволяват да достигнем по-близо до тях и постепенно изградената им връзка с момчето, чийто глас звучи през слушалките. Затова са и разбалансираните кадри в близък план върху фрагменти от лица и тела - колкото по-близо камерата ни позволява да влезем, толкова по-чувствителни към тематиката на филма ставаме и ние, и собствениците на тези фрагменти от смъртна човешка плът. Задачата на героите е да се превъплътят в ролята на младото момче. Въпреки че във филма на моменти проличава актьорската игра, взела превес над реалността, участниците в кастинга неволно се превръщат в него. Сякаш всеки един от тях изведнъж осъзнава, че е серопозитивен и че е напълно сам под прожекторите. Ослепителната светлина поставя журито в тъмнина, а актьорите в непреодолима самота. 



         В началото гласовете на актьорите издават относителна информираност относно ХИВ. В контраст с отношението им към историята, която трябва да пресъздадат, в първата половина на филма, накрая очите им издават болката на диагностицирания, въпреки че него виждаме единствено под формата на заклатушилите се върху облегалката на стола слушалки. Стол, който стои празен от начало до край, защото върху него не стои определен човек. Въпреки че чуваме гласа на момчето, то служи като събирателен образ на едната достатъчна грешка в живота на човек. Този общ знаменател кулминира във въздействаща серия от изредени имена и съпътстващите ги години, които актьорите са имали щастието да изживеят здрави. Ала конкретиката на младата им възраст е в сравнението с тази на момчето, узнало що значи трагична съдба. Младостта ти не е застраховка. Погрижи се за себе си. Да, може би “Кастинг” наистина звучи като кампания за превенция на СПИН, но ако ви е накарал поне да се замислите, значи експериментът е бил успешен.