​Рядко гледам един филм само веднъж, a още по-рядко, както в случая - над пет пъти. Павел Веснаков е свел диалога до минимум и за да разберем какво и защо се случва трябва да гледаме (и слушаме!) много внимателно. А, и ако сте скептични относно българско кино това “парче” ще ви настрои по-оптимистично.

Разбира се, трябва да сте фенове на мистериозния жанр, но дори да не сте - мисля, че всеки ще се съгласи: Първо, сценографията е абслоютно страхотна, всъщност - най-добрата, която съм виждал в нов български филм; второ, актьорите са…великолепни. Наистина, наистина се надявам Павел Веснаков да направи цял филм от това. Трябва!



Мисля, че идеята на “Химера” е да покаже човешката неспособност да разбере света на едно по-космическо ниво, по-висше. Не чрез драма, а чрез ужас - защото страхът е много по-водещо чувство за човечеството, в сравнение с тъгата и състраданието. Точно, както казва Хауърд Лъвкрафт –

 Страхотна актьорска игра (да, занам че вече го споменах)! Особено този загадъчен образ на Йоана Буковска, която ме кара да се питам - дали e възможно тя да е родила Химера??? Понеже “химера” е не само митично създание, но и научноизследователски термин отнасящ се за природен феномен, наречен генетичен химеризъм, смятам, че Павел Веснаков е вплел и двата смисъла на думата в своя сюжет. Това е само едно мое предположение, което прави наистина възможно между жената и Химера да има родствена връзка и обяснява част от нещата.



Все пак остават много въпроси: Кои са тези хора? На кого е апартаментът? Как така “похитителите” нямат следи от наранявания? Защо държат съществото в тайна, а не съобщят на властите? На кого се обажда попът? Къде отива същият в края на филма?



Като цяло “Химера”, освен че е добре направен кинематографски и е готин за гледане, също така ни кара да се питаме едни въпроси, които не се отнасят до сюжета, както по-горните, а са насочени към нас самите, екзистенциални въпроси да ги наречем. Те не се зародиха, когато изгледах филма, а по-скоро се събудиха в мен и това, бих казал, е знак за добро кино. Защо се надяваме да поправим с едно действие и за миг многото грешки, допускани в течение на много време? Коя постъпка е правилна? Защо вярваме в доброто, а правим зло?