Късометражната анимация „Christopher at sea“ на английския режисьор Том Браун ни потапя в дълбините на океана, на сърцето, на желанието и на човешката идентичност.

 

            Филмът проследява пътуването на Кристофър с товарен кораб през Атлантическия океан. Случайната му среща с един от механиците на палубата обаче, напълно променя курса на пътуването му. Пламналите емоции и желания завладяват младия мъж. Дестинацията се обръща към него самия, към истинската му същност. Плаването навътре в океана е в синхрон със задълбочаващата се обсесия на Кристофър към механика. Името на товарния кораб „Травиата“ (Заблудена, Безпътна на итал.), което виждаме в множество кадри, е знак за състоянието, в което изпада главният герой.

 

            Подборът на 2D анимационна техника е изключително предизвикателен за този проект. Водата, пуловерът и косата на Кристофър са като „живи“ организми, които са коствали специалното внимание и работа на аниматорите. Самият автор споделя, че филмът му отнема цели 8 години.

 

            Към средата на пътуването към екипажа се присъединява нов пасажер, дързък и смел.  Това събужда ревност и безпокойство у Кристофър. Установеният ред е нарушен, вниманието на механика вече е насочено към новодошлия. След вечеря двамата излизат навън. Това кара Кристофър да ги последва и напълно да загуби контрол над емоциите си.

Атмосферата е напрегната, тоновете са мрачни, вали проливен дъжд, стилът на музиката се променя. Главният герой се лута по коридорите на кораба и на собствената си идентичност. Стилът на анимация се променя. Очите му си разширяват, формите се разливат, камерата се завърта. Виждаме изкривяването на сетивата и пълното потапяне във фантазията.

 

            Сценарият засяга темата за човешката природа, за отношенията между повърхността и дълбочината, между съзнаваните и несъзнаваните аспекти на психиката. Това, което показваме, действително ли сме ние или образът, който се очаква да бъдем? Какво се случва с нас, когато бъдем провокирани от обстоятелствата? Ще останем ли верни на себе си и на интуицията си, или ще изберем маската, зад която съществуваме?

 

            Класическата музика на Шуберт е умело подбрана, тя има собствена роля в личностния конфликт на главния герой: досегашния му традиционен начин на живот срещу новооткритата му идентичност. Песента изпълнена от механика, в една от сцените е част от прочут вокален цикъл на композитора – „Хубавата мелничарка“, чиито сюжет отново е обвързан с чувства на ревност и скръб. Обектът на желание е избрал друг за свой партньор, а водната стихия е финалната утеха за страдащия.

 

            Филмът е увлекателно пътуване за зрителя, красива метафора, подкрепена със звук, цветове и смели анимационни решения. Финалът може да се разглежда като иносказание за пълното потапяне на Кристофър в желанията му. Той е взел своето решение, достигнал е своята дестинация, вече знае кой е.