Изкуството е път към другия, но през колко тръни бихме преминали, за да го проправим? 

Това е въпросът в центъра на късометражния филм Cine Rifiuto на режисьора Девина Василева. Направена за едва пет дни по време на фестивала Pignet, комедията проследява премеждията на група младежи, които се опитват да изведат своя кратък филм на бял свят. Закачливият тон на проекта не изключва обсъждането и на по-сериозни теми. Такава например е проблемът за младия артист в сблъсък с вече установения свят на изкуството, която се разкрива не само сюжетно, но и в двоякото заглавие на филма, а именно, думата „rifiuto“, която може да се преведе както като „отказ“, така и като „боклук“. Замислен по този начин, филмът представя преди всичко абсурдността, но и необходимостта от познаването и следването на вече утвърдени правила в свят, в който маркетингът е не по-малко важен от самото изкуство.



       По отношение на кинематография и актьорска игра, в контекста на краткото време, за осъществяване на филма, Cine Rifiuto не разочарова, а напротив, потвърждава идеята, че креативността процъфтява най-добре сред лимитации. Въпреки всички позитиви, един от основните замисли на филма остава частично нереализиран – комичните елементи, макар и обозначени с повтарящ се музикален сигнал, не успяват напълно да постигнат желания ефект. В допълнение към този проблем се прибавя и въпросът за сюжета и най-вече финала на филма, които по своята сатирична и реалистична природа разгръщат една, позната за нас вече проблематика като обаче не предлагат никакви новаторски решения относно нея и с това разочароват тези, които считат себе си за мечтатели, в което число броя и себе си.



       При все посочените казуси, Cine Rifiuto не оставя усещането за загубено време, а напротив, с продължителност около 8 минути, филмът успешно задържа вниманието на зрителя и предоставя възможност за размисъл и дебат, които може би са едни от най-ценните и желани характеристики, на което и да било творческо произведение.