Connect сякаш напомня на стихотворението на Георги Господинов:



Остър е ръбът на думата,

идва срещу мене, 

ръгва ме.

Нещо обло ми кажи,

нещо като

тръгваМЕ.



Филмът отразява силата на взаимността и споделеността –  или как контактът с друго човешко същество те връща към емоционалната ти същност. Connect започва с битово позната сцена в градския транспорт, който се характеризира с неистовата фанатична борба за място и с невъзможността пътниците да осъзнаят, че наистина има и следващ рейс! Изпускането на този е напълно недопустимо и следва да бъде преследвано на всяка цена! Една млада дама си представя как хората с празни погледни са толкова безразлични и лишени от чувствителност, че би било напълно в реда на нещата ако някой убие някого, за да седне. В една такава жестока първична сцена изпъква липсата на каквато и да е съпричастност или реакция – всички са безмълвни хипотетични наблюдатели. Рутината обезличава човека и го откъсва от изконната му принадлежност към общуването с другите. Някак племенното разбиране за света и търсенето на общност е изместено от приоритетите за добиване на пари и привикването към монотонния ритъм на работното място.

 

Тук обаче главната героиня се намесва. След като опитва да пребори това тягoстно усещане за невъзможност за контакт с всички хипнотизирани пътници чрез  музиката, тя се озовава до мъж, който по подобен начин сякаш е откъснат от корените си и се рее в пространството. Самата надежда, че можеш да събудиш осъзнатост в друго човешко същество чрез осъществяването на конакт, вече е положила основите на това изкуство и го прави възможно. Ръцете са това, с което, както можеш да се хванеш за упора в рейса, така и можеш да покажеш на някого, че си тук и си жив и да му дадеш малко от своето вдъхновение. Така героинята предава своята съзидателна енергия и някак събужда своя партньор. Двамата създават нещо, което – макар и ограничено в своето време и място – е повод за преосмисляне на цялото пътуване. То преобръща монотонното следствие на живота и твори. Подобно на този танц на ръцете на двамата протагонисти, пътниците в превозното средство вече не изглеждат същите. Те са преобразени от разочаровани и озадачени случайни посетители, до хора, радващи се на случващото се и готови да се слеят в едно енергийно цяло.

 

Ако Георги Господинов говори за това от какво ключово значение е човекът до теб особено, когато си уязвим, то Connect представя възприятието за едно друго тръгване. Пътя на връзката, която може да бъде създадена винаги и навсякъде, стига някой да отвори съзнанието си и да види нещата цялостно – трябват само малко смелост и две търсещи се ръце.