Късметът, или по-скоро отсъствието му, е вечна и неизменна тема. Разказвателните изкуства обичат злополучното стечение на обстоятелства и абсурдните инциденти. Неправилният герой в неправилния момент на неправилното място е неуморно в сърцето както на комедийния, така и на драматичния жанр, и публиката донякъде припознава ежедневието си в него. Филм, който разказва за един следобед от живота на подобен „късметлия“, е американската комедия „Ченгета“.
„Ченгета“ (18’, 1922 г.) е ням късометражен филм на небезизвестните Джоузеф Франк „Бъстър“ Кийтън и Едвард „Еди“ Клин. През 20-те години на миналия век Кийтън и Клин създават редица комедийни проекти, които впоследствие си печелят репутацията на жанрови класики. При съвместната си работа изпълняват ролята на режисьори, на сценаристи и на актьори. Заедно на екрана са и в „Ченгета“.
Сюжетът на филма проследява нелепите приключения на един млад мъж, които започват с едно условие за брак и достигат своята кулминация с грубото прекъсване на полицейска демонстрация. Именно образът на полицаите е централен за повествованието на филма. Главният герой (Бъстър Кийтън) в опит да спечели любимата си (Вирджиния Фокс) успява да разгневи всички представители на властите и реда в безименния град. Те са представени като единен организъм с колективно съзнание. По време на тържеството първоначално имат почти илюстративен вид – равни маршируващи редици, безупречни униформи и строги лицеви изражения. След нарушаването на порядъка те се преобразуват от полицаи в ченгета, обозначено от фразата на кмета („Викни ченгета да защитят нашите полицаи!“, 13’32”). Грубата сила и количественият ресурс характеризират талазите представители на реда, които се разливат по следите на вечно измъкващия се главен герой. Забележимо неизгодната светлина, в която са изобразени полицаите като група, навежда на мисълта за добре прикрит социален коментар от страна на авторите.
Ключова за улавянето на този тънък намек е годината на създаване на филма. Първите десетилетия на ХХ век в САЩ са свързани с големи обществени промени, сред които движения за правата на жените и работниците. Движения, посрещнати с груба и безкомпромисна полицейска реакция. Това е времето, в което се появява известната улична фраза „All Cops Are Bastards“ („Всички ченгета са копелета“). Възможно, преувеличеният образ на полицаите във филма като колективна силова единица е следствие на подобни обществени настроения.
Умерена в социалната си ангажираност и чистосърдечно забавна, комедията на Бъстър Кийтън и Еди Клин „Ченгета“ е отлична отправна точка в запознанството с американското филмово наследство и епохата на нямото кино.
споделете във
авторски текст на
Анна Калчева
автор Анна Калчева