В навечерието на 2020 година никой не подозираше, че ни очакват подобни безпрецедентни времена. Още по-малко някой е очаквал, че те всъщност няма да се изразяват в излизането от контрол на един вирус, а по-скоро в неовладяемата вълна от дезинформация, конспиративни теории и откровени лъжи. Това беше година, а и продължава да бъде, изпълнена с амбивалентни усещания, крайно поляризирана журналистика и бум в разцеплението на обществото. Хората бяха изплашени, изолирани и объркани. Разбира се, като всяко събитие от подобен мащаб, последствията не са едностранчиви. От една страна, всичко това имаше непоправим ефект върху нормалния начин на живот, върху професионалната дейност и взаимоотношенията на по-голямата част от населението на Земята. От друга обаче, принудителното затваряне по домовете изведе наяве неадекватността на социалните ни политики, дълбоко заровените обществени проблеми, липсата на навременни и подходящи мерки и адресиране на проблема от правителствата. Още повече лъсна напоследък обичайната липса на свободно време, в което човек да може да се огледа около себе си, да си даде сметка какво е качеството му на живот и какво въобще прави на тази планета. Наложителната изолация доведе и до немалко творческо избухване в областта на изкуството, която парадоксално беше и една от най-засегнатите сфери. До голяма степен филмът на Румен Русев се явява продукт именно на тези динамики във времето след появата на COVID-19.



Разбира се, част от тази проблематика е засегната в COVID-20 (2021г.), но не това е основната тема. Късометражния филм изгражда своята история около една фикционална конспиративна теория за погубването на човешкия род. Това не е нещо ново като сюжет в света на киното, като изключим, факта че е базирано на действително и скорошно събитие (пандемията от 2020г.). В чисто повествователен план обаче фабулата изглежда малко скалъпена, нереалистична и неподплатена с някаква макар и спекулативна фактология. Накратко, докато гледаме този филм трябва да приемем неговата въображаема реалност и да не търсим паралели с действителността. Все пак, доброто актьорско присъствие и озвучаването допринасят за цялостния ефект и убедителност на филма.



В чисто визуално отношение COVID-20 има какво да покаже. Румен Русев изгражда своите кинематографични истории умело и с усет за разкадровка и цветови филтър, но също така и за снимачен ъгъл и композиция. Както и в по-ранни свои филми като Jump cut (2017) и Captured (2019), камерата пренася леко и увлекателно зрението ни през имагинариума на кино-разказа. Историята и въобще фантастичния елемент са по-завладяващи и автентични в току-що споменатите, но това все пак е лично мнение. Въпросът, който можем да зададем тук е дали COVID-20 щеше да има своята подплата като сюжет ако не беше базиран на действителни събития? Също така, дали последното е оправдано като се има предвид цялостното обществено объркване по темата? И все пак най-вече първия въпрос, тъй като света на фикцията по презумпция би следвало да е свободен.