Зловещо ефективен. Независимо дали харесвате или не фантастиката, дали ви се нрави магията и невъзможното в киното или предпочитате здраво стъпилите на земята филми, Curve изпотява дланите. Curve не се обяснява, не пояснява, не разказва, а ни вкарва право в ситуацията, доближава ни интимно до героят, който е центъра на всичко. Той е най-важното в този филм, всичко друго е просто фон. Впечатляващ, да (на кого би му хрумнал сюжет на точно тази бетонна извивка някъде дълбоко в язовирно съоръжение?), но все пак фон.

 

А тя... Laura Jane Turner се справя толкова добре, че моето дишане почти се изравни с нейното. Усещах донякъде окървавения бетон. И бях забравил почти, че гледам филм... Ето толкова убедителен е Curve. Изпъва всеки нерв, докато изследва в детайли човешката реакция на екстремни условия.

Бих казал кошмарни.



Не е ясно дали това е един кошмар. Тази неопределеност на Curve го прави някак още по-зловещ. Дали след подобен кошмар ще се събудите същите? Фееричното и общо начало на океанските вълни е интересен детайл. Океанът е красив, но открит е доста негостоприемен за човека, а тези огромни вълни говорят за... отмиване в общото, неопределеното... Напомнят колко е малък човека срещу природната сила изразена във физиката на нещата. Ето, в Curve, мощната енергия зад надеждата за оцеляване, едно от дълбоко докосващите неща във филма, приключи за миг с една водна капка... дето Ѝ падна на дланта. Тази една капка каза толкова много неща и на нея и нас зрителите... а у мен прокара изтръпване през целия ми гръбнак. Просто физика. Капката! Curve студено напомня и още нещо:

 Всъщност най-дълбокия ефект на филма идва от това, че той ни изправя срещу смъртта. Ама баш лице в лице. Че чак дъха Ѝ се издигаше от тая отвратителна бездна, над която героинята на Laura Turner безпомощно стоеше, едва едва закрепила се. Чак го усещах зад врата си докато гледах Curve. Очарователно хипнотичен ефект, постигнат с блестящата кинематография на Tim Egan.

 

Един детайл в този филм намирам за спорен и бих обърнал внимание на него – звуците, идващи от бездната. Нужни ли бяха? Да, допринесоха за преживяването, извеждайки бездната през още едно от сетивата ни - слуха, освен допира на бетона и очите, потъващи в тази черна празнина. Аз ги харесах, но съм сигурен, че някои биха ги намерили за идващи в повече и отнемащи точки по параграф „суров реализъм“. Защото Curve е много откровен и суров и най-важното сюреалистично реалистичен*. С това той си стои още повече на мястото. Сивата тишина и студения бетон го правят толкова истински. Дали звуците не отнеха малко от този реализъм? А може и да са скърцане на разни големи ръждиви турбини някъде из дъното на тая гадна бездна. 

 





* знам как звучи "сюреалистично реалистичен", и аз не съм очарован, но аре стига, кой се събужда току така на такъв ръб? Това са сюреалистични обстоятелства, които не пречат филма да следва блестящо законите на физиката и да ни предаде реално преживяване в нереални обстоятелства.