Хубавици се чудят на тайната ми.

Не съм ни особено сладка, ни с тяло на манекен,

но като почна да обяснявам,

мислят, че лъжи разтягам.

Казвам им,

тайната е в дълбоките недра

на моите обятия и бедра,

в стъпката ми напета,

в усмивката непревзета.

Аз съм жена

във всичко.

Феноменална жена –

това съм аз.



Мая Анджелоу

 



Мерет Мюлер, сценарист и режисьор на краткия документален филм Dangerous curves, разказва как нейната приятелка и главна героиня във филма, Розлин Мейс, още в училище смело е рецитирала поеми на американската поетеса Мая Анджелоу. А Роуз е тъмнокожа и с наднормено тегло. Мерет е била възхитена от увереността на приятелката си.



След години, когато двете жени се срещат отново, Розлин професионално се занимава с pole-dancing или буквално преведено – танцуване на пилон. Правя уточнение, че Розлин не е стриптизьорка, тъй като разграничението в българския език, а може би и в съзнанието на много хора, е твърде бегло. Тя има икономическо образование, но снимки и видео клипове от танците, които е качвала в интернет, стават причина да бъда уволнявана неведнъж. Това води до решението ѝ да се издържа като преподава pole-dancing.



Мерет Мюлер заснема събитието „Опасни извивки” , чието предназначение е да покаже танцьорки с наднормено тегло. Филмът проследява процеса на придобиване на самоувереност. В него Роуз разкрива пътя, който е извървяла, докато успее да приеме тялото си и да го заобича. И да го показва.



Тя е смела, горда и женствена. Тези качества не са запазени само за слабите бели жени. Роуз се бори със стереотипите, в които женствеността е вкарана днес. Женствеността като съвкупност от общоприети физически характеристики и материални придобивки е бледа сянка на женствеността като състояние на духа.

А онази, подчинената на очакванията на околните, изтъкана от неуверености, които модата подхранва, жена, тя никога не ще бъде „феноменална жена”.