Известен като майстор на късия разказ, О’Хенри е литературният псевдоним на американския писател Уилям Сидни Портър. Писателят има нелека съдба и е написал по-голямата част от разказите си в нюйоркския затвор. Препятствията, с които го среща животът не се оказват пречка за неговото творчество, дори напротив, те стават неговият основен извор на вдъхновение. Може би защото за създаването на всяко изкуство е нужна поне малко тъга, както е казал Андрей Тарковски. Впрочем, „Даровете на влъхвите“, О‘Хенри пише през декември 1905 г. в централния нюйоркски бар „ При Пийт“, в близост до парка Грамърси. Впечатляващо е не толкова мястото, в което автора написва своя разказ, а фактът, че е вдъхновен от негова лична истроия. Често когато започнел свой разказ, той не знаел как ще завърши  и накъде ще го отведе въображението му. Но ето че под перото му са се сътворили едни от най-красивте истории, трогващи със сюжета си, написани стегнато и същевременно без излишна сълзливост.



   Историята на разказа е вдъхновена от библейски сюжет: Именно влъхвите са онези мъдреци, които, когато разбрали, че се е родил Исус, отишли в яслата, за да му дадат своите подаръци. От там идва и традицията да подаряваме подаръци на близките ни всяка Коледа.



   Филмът на Иван Абаджиев припокрива сюжета на разказа на О‘Хенри, ситуирайки го в съвременен български контекст. На пръв поглед историята е семпла:  Притиснати от суровите условия на бедността, млада двойка си разменя подаръци за Коледа. Героят на Леонид Йовчев Георги продава своя часовник, за да купи гребен за дългите златисти коси на своята съпруга Елена (Екатерина Стоянова). Тя от своя страна, в желанието си да го зарадва с чисто нова верижка за неговия часовник, отрязва и продава косата си. Уви и двамата се лишават от възможността да използват своите така чакани подаръци. Мнозина биха сметнали жестът, който героите правят един към друг за неразумен. И най-вероятно ще са прави. Все пак колко от нас са склонни да жертват най-ценното си съкровище в името на това да зарадват човека до себе си?



   Неслучайно, в края на разказа, О. Хенри пише, че „от всички дарители тези двама бяха най-мъдрите“ , а ние не можем да не се съгласим с него, тъй като истинската мъдрост или дори извисяване на героите не е в разменените „дарове, а в тяхната любов и безкористна отдаденост един на друг. В този смисъл трогателната история завършва с щаслив край и сред отронилите се сълзи, все пак просветва една светла усмивка. Лишени от възможността да ползват подаръците си, героите са спечелили нещо много по-ценно, а именно радостта и топлината на човешкото общуване. Защото любовта не се измерва в скъпи материални придобивки, а в искрената обич към другия.