Човешката цивилизация, осъзнавайки способността си да създава колективи, които да се специализират в услуги и в създаването на определени неща, е установила нуждата от система, по която хората да се ориентират във времето. Създали са две системи – календарната, с която се отчитат големите времеви цикли и часовника, с който се отчитат сегментите на деня. Оттам хората вече са осъзнали основната разлика между миналото и бъдещето и това е провокирали хиляди автори да анализират що е то бъдеще и минало, от което са се зародили и доста относителните понятия като съдба, перспектива и време-възприятие (счита се, че хората, макар и да имат една и съща дефиниция за време, усещат скоростта му по различен начин).

 

Всичко това е провокирало нови въпроси. Можем ли да пътуваме във времето. Разбира се,знаем, че не можем, но много пъти сме мислили върху хипотетичната възможност да пътуваме във времето и да променяме миналото... И както много филми логически са го доказвали, промяна на минало събитие е почти невъзможно да доведе до исканата цел, заради вълните, които създава всяко събитие. Промяната на едно събитие, води след себе си милиони други промени. Знаете ли, че на Земята са живели около 143 милиарда души досега? Това е статистика на един университет във Великобритания. Ако се върнете и убиете примерно Шекспир, гарантирам ви, че светът днес щеше да е коренно различен... В този аспект, Destiny е чиста фикция и надали на някого трябва да е приоритет да задълбава в тази хипотетична възможност за пътуване във времето. Казвам това, защото имах един познат преди години, който беше убеден, че може да изобрети машина за пътуване във времето. Не съм предубеден, просто реалността предпоставя други приоритети, далеч по-реалистични. А ако той изобрети машина на времето, ще отида и ще му се извиня, че досега не съм му обърнал внимание. И ще направя филм за него. И ще го представя в Кинематограф. И ще унищожа тази машина. Този, който владее машина на времето, може да се ебава със света, както си иска.