Dimensions of Dialogue е сюрреалистичен късометражен анимационен филм, режисиран от Ян Шванкмайер, един от най-важните чешки режисьори и аниматори. Той представя три различни сцени, наречени съответно „Обективен диалог“ (Dialog věcný), „Страстен диалог“ (Dialog vášnivý) и „Изчерпателен диалог“ (Dialog vyčerpávající). 



     Заглавията са важни за разбирането на абстрактното повествование, но дори и без дълбок анализ става ясно, че филмът разглежда конфликтната комуникация в различни видове взаимоотношения. Първата сцена изобразява дебат на идеи. Три фигури (една от органичен материал, две от изкуствен) се изяждат и изплюват взаимно. Буквален сблъсък на умове и тела. Едната излиза победител и продължава да прави копия на себе си, което вероятно символизира как преобладаващият наратив се самовъзпроизвежда в културата и обществото. 



     Това е само една интерпретация, но за мен тя изглежда най-съответстваща с текста на сцената. (Сцената може да се тълкува и като изкривяване на еволюцията, където органични и изкуствени материи непрекъснато се смесват и създават нови видове). Ако следваме това тълкуване, значението на следващите две сцени става достатъчно ясно, така че не чувствам нужда от подробен съдържателен анализ в това ревю. Това, над което искам да се фокусирам, са формалистичните аспекти на анимацията.



     Шванкмайер комбинира глина със стоп-моушън анимация на предмети от бита, за да създаде усещане за нещо близко до нашата реалност, но все пак специфично странно и неистинско. Всеки предмет, независимо дали е направен от глина или е истински предмет от ежедневието, има отличителна текстура. Движението е константа, особено в „Objective Dialogue“, където огромното количество предмети, които взаимодействат помежду си по творчески и неочаквани начини, се превръщат в нещо смайващо за гледане.



     „Страстен диалог“, от друга страна, се фокусира изцяло върху глинени хуманоидни фигури, които се обичат и после се карат. Много по-голямо внимание е отделено на израженията на лицата и изобразяването на усещането за допир и топлина. Устните, ръцете и лицата се сливат страстно, което по-късно се извърта, когато двете фигури отново се сливат, обаче във взаимно унищожение. В края на краищата, както любовта, така и омразата произтичат от страстта. 

     „Изчерпателен диалог“ съчетава двата стила в най-обезпокояващата сцена от трите. Две глинени фигури изтласкват различни предмети от устата си и се опитват да си бъдат взаимно полезни. Докато лицата им са явно изкуствени (направени от глина), всички предмети, изпъкващи от устите им, са истински. Главите са дори снабдени с действителни езици (най-вероятно кравешки езици). Гледката на мръсни предмети, както и ножове и остриета, взаимодействащи с явно органична тъкан, е просто дискомфортна за гледане. Несъответстващият звуков дизайн също допринася за този смущаващ ефект.

     И накрая, когато погледнем трите сцени една до друга, изниква подсказката, че хората са склонни да обменят ценности, да решават проблеми и да живеят в съответствие със закона и реда по един крайно саморазрушителен начин. Най-впечатляващо е колко визуално провокативна и емоционално въздействаща е тази разруха.