Дори когато сядам да пиша този текст, си давам сметка, че понякога началото е по-лесно за писане от финала. Как ли ще свърши всичко?
Жанрът на филма може да се определи като неоноар. А може и да не се определя никакъв жанр. В услуга на първото – в Distraction определено присъства образа на femme fatale, в случая свръхсексуална проститутка, чието време е пари. Куршум в стомаха за такива като нея.
Мой фаворит обаче е образът на Продуцента. Дебел пич, който никога не харесва нищо. Пуфти с апломб и раздава забележки както опрощение. Куршум и за него.
Докато зяпах, си мислех за великия Джак Керуак, смесвал бира, уиски и бензедрин, докато пише... и за да пише. Героят тук също завихря бури в чашата, а бучките лед удрят по стъклото както токчетата на ласкавата курва по тротоара. Диетичната кола, творческото усамотение и пошлото писане са за слабаците. Останалите се разсейват, дори когато умират. Светът и изкуството им принадлежат.
Темпорално разказът дава на късо, досущ като помраченото съзнание на автора. Болезнено се опитваш да подредиш фрагментите от живота си и епизодите от сценария. Не се получава. Не е ясно какво точно се случва. Но още на рецепцията в магистралния мотел става ясно, че нашият човек е съвсем сам и това се чете в реакцията на съдържателя на ебалника (впрочем, куршум и за него!). Кой по дяволите оставя проститутката в колата, докато си поръчва стая? Нататък, всичко останало е въображение, а асоциациите със Стивън Кинг и неговите полудяващи пишещи люде е най-нормалното нещо.
Режисьорът Stephen Schuster като немалко независими кинаджии има сериозни трудности с осигуряването на финанси за своя проект. В момент, в който жена му е бременна в осмия месец, той е на ръба на банкрут заради ненадейно раздулия се бюджет. Очевидно въпросът "Как ще завърши това?” наистина го е вълнувал. Но всичко е добре, когато свършва добре и когато филмът е добър. А освен всичко, пичът снима музикални клипове (акцент: “Your Decision” на Alice In Chains) и дори има опити в документалното кино. Така се прави!
Куршум за страхливците...
споделете във
авторски текст на
Ангел Иванов
автор Ангел Иванов