Слушали сме го в квартирите на нашите несбъднати любови в 6 сутринта, когато слънцето лекичко напредва по чаршафа.



Това парче е великo.



Звукът на нощните светлини и премълчаните признания; на светещите дисплеи в тъмното такси, което кара към тях; на женските бедра и човешката любов… Краката й имат няколко особености: че имат дължина, нямат край и че на тях общо-взето можеш да напишеш всичко, което те вълнува.



Това такси е нашата единствена взаимност; нашата малка спасителна совалка, която се отделя от взривяващата се космическа станция; нашето поредно последно сега. Шофьорът е изповедникът на нашата любов с дочени панталони и цигара в уста. После ще я изпратя до входа, ще я прегърна непохватно и ще се прибера обратно в нас. 



Не, в мен.



Нощите са направени, за да кажеш неща, които не можеш да повториш на другия ден.



Жената е черно-бяла. Понякога синя като портокал или зелена като дълбок вир. Друг път – синя като безкрайното небе. Жената върви, пуши и живее. Тя е Мадона, Малена и всички останали. Тя е всичко, заради което си струва да отваряме врати.



Някой твърдят, че това е най-великият клип на най-великото парче в историята на музиката и вселената.



Други потвърждават.