Cмях и смисъл е универсалната комбинация, която всеки харесва. Боже, как ме е срам, че не осъзнах какво се случва преди самия край…





Едно от златните правила на Били Уайлдър за сценарии гласи: “Хвани ги (зрителите)за гушите и не ги пускай до края.” Смятам, че за късото кино това важи още по-силно и Рамин Сери заедно с тримата актьори направо ми причиниха асфиксия. “Тримата актьори” е всъщност обидно за това ниво на игра, така че - Андрю фон Урц, Рива ди Паола и Хари Синклер дами и господа! Няма случайни хора тук!





Филмът е изграден от абсолютно базови средни и близки планове, но нищо повече не е нужно, тъй като диалогът е почти непрекъснат и напълно поглъща вниманието ни. Самата идея на Сери е свежа и яка. Гледали сме американски филми с духове, но не и с дух като Реджинълд (Хари Синклер). Особено интересна съпоставка може да се направи между него и героят на Патрик Суейзи в “Призрак”.

Всъщност, тази “пет-минутка” буди теми за размисъл отвъд комедията. Запознаваме се с човешка душа, опитваща се да доведе своята възлюбена до смърт, за да са отново заедно на онзи свят. На всичкото отгоре горкият Андрю (Андрю фон Урц), този ерген на средна възраст, остана на сухо.

О, за малко да забравя този скандален детайл… Анцузи хора… до отвъдното се стига по анцузи. Смехория!

Единствено не мога да приема начина, по който Мария (Рива ди Паола) умира - евтино. Някак не мога да го повярвам, въпреки че в България и на тротоара да си пак може да те прегази кола. Със сигурност можеха да го пипнат малко повече този момент, все пак следва развръзката. Както споменах в началото, възможно е човек да разбере какво се случва преди края, но много трябва да внимава, тъй като подсказките са две, много дребнички. Една “тъничка” реплика на Реджи и един поглед, който отправя към Мария.