,,Не следвай светлината“ е четвъртият късометражен опит на младия режисьор и сценарист Добри Петров. Мистерията с фолклорни елементи разказва историята на двама приятели, които след няколко чаши в кръчмата се прибират към дома, но поемат по ,,грешния“ път.



              Сюжетът предлага един класически наратив, който обаче изпада в клишето и се превръща в един кадърно заснет опит за прокарване на напрежение през загатнати фолклорни елементи – за съжаление нищо повече.



              Трябва да се отчете, че филмът служи с изразителни кадри и монтажни фрази. Живописният топос на българската шир предразполага към силното операторство – то се изразява в издържани композиции и добре балансирано естествено осветление. Темпо-ритъмът е консистентен и спомага на иначе слабата драматургия, да бъде поднесена равномерно на зрителя и да му позволява да възприема спокойно какво се случва на екрана. Операторството, монтажът, в комбинация с много подходящите звукови ефекти, бивайки една много добра амалгама, правят така, че технически ,,Не следвай светлината“ да е едно късометражно постижение. В драматургично отношение обаче почти несъществуващия конфликт придържа филма на едно много посредствено ниво.



              Персонажите, с които пътуваме през 5-те минути на филма са харизматични и приятни за гледане. Тяхната динамика е изградена на базата на класическата за мистериозните сюжети динамика на безразсъдно-смелия и предпазливо-страхливия. Тези им качества обаче далеч не са достатъчни, за да присъства какъвто и да е елемент на идентификация, който в крайна сметка е необходим за всяко въздействащо филмово произведение. Нивото на съпричастност от страна на зрителя е сведено до нула, заради техните изключително авторово угодни действия. Пример е първият момент, в който се повдига въпросът за поемане по по-прекия път през блатото. В разговорът между двамата срещаме неразбирателство, но в същото време напълно нелогично примирение от страна на по-страхливия персонаж – една малка подигравка и сдърпване за дрехата не е достатъчна повратна точка за това те да поемат по пътя на своите перипетии. Този и още много моменти от историята на филма изглеждат нелогично, именно защото, за да могат те да сработят, е необходим движещ конфликт.



              Различията в техните характери не са достатъчно силен двигател, който може да задвижи историята. През цялото си времетраене филмовият наратив се движи по една права, без необходимите обрати и моменти на напрежение, присъщи на мистериозния жанр. За да може приключението да е интригуващо за зрителя, е необходим много по-голям залог. Един нравствен конфликт от миналото или настоящето на персонажите ще спомогне техните противодействия и изпадане в забвения да са много по-интересни за проследяване. Един класически конфликт между тях и по-висша сила ще е много добър повод за напрегнати ситуации и неясни перипетии, които са далеч от крайно клишираното мостче и табела с надпис ,,опасно“.



              Привеждането на фолклорна естетика към мистериозен сюжет само по себе си е прекрасно намерение. Тези елементи от сюжета обаче изглеждат изключително самоцелни. Единствено споменаването на поверието за светлината, която се явява като нечия човешка душа, не е достатъчен за развоя на събитията в края на филма. Чия може да е тази душа, какви усещания носи светлината на персонажите са все логични въпроси, които обаче много биха обогатили цялостния разказ. Светещите очи на митологичното създание в последния кадър на филма нямат никаква съществена функция. Зрителят не получава необходимото визуално развитие на тези фолклорни идеи. По-завършеното обрисуване на тези образи ще спомогне тяхното присъствие да е много по-пълнокръвно.



              ,,Не следвай светлината“ предлага едни приятни, но изключително забравяеми 5 минути. Така и не разбираме какво се случва с вътрешния свят на персонажите, за да може да го съпреживеем заедно с тях. За сметка на това получаваме една амбициозна заявка на млади кинотворци. Нека възможностите и нетипичните решения не ги изоставят във времето.