В днешно време изкушението дадена политическа партия да въведе законодателство, чрез което да може да следи всеки един, е много голямо, защото е възможно. Цифровизацията и „интернетизацията“ достигнаха до такова ниво, че факти от личния ви живот като с кого си чатите най-често, какво сте написали в последния си email, кой тв канал гледате, на кои номера сте се обаждали, се знаят съответно от Facebook, Email сайта, тв оператора, телекома. Един закон е достатъчен, полицията да има право по всяко време да се свърже с тези частни компании и да изисква свободно информация за всеки без обяснения с какви мотиви го прави. Тази перспектива е световен проблем, факт е вече в САЩ, явно и в Германия, а в България не съвсем, но желанието да се направи е също толкова силно. Имаше неколкократни медийни вълни по въпроса могат ли държавните силове органи било то ДАНС, ГДБОП или полицията да изискват такава информация и уж се въвеждаха проекто закони, после се отхвърляха. Факт е обаче, че тази информация и сега е достъпна за тези, които я пожелаят и са готови да платят за нея. В миналото, когато всичко е било аналогово и интернетът е било нещо невъобразимо, някакси този проблем с личната свобода на действие на всеки не е стоял така. Du Bist Terrorist е късометражен филм, който има две цели. Едната е да накара политиците да се замислят. Аз не вярвам в това, защото те мислят всеки божи ден и зад всяко тяхно решение съществува обосновка. Гледайки филма, оставам с особеното впечатление, че другата цел е, ако решите все пак да ставате терорист, да имате  предвид, че всички комуникационни канали се следят... Честно казано, винаги изхождам от логиката, че ако няма от какво да се притеснявам, нямам проблем с това, че разни хора/компании някъде там имат моите данни, защото аз съм просто капчица в морето от профили и лична информация.