Дует е филм който, без значение от възрастта, всеки един от нас ще почувства близо до сърцето си. Филм, който най-малките зрители ще съпреживят. А у по-големите ще събуди някой позабравен детски спомен, който дреме някъде на топло в съзнанието ни. Творческото дуо Петър Вълчанов-Кристина Грозева ни канят да надникнем в света на няколко деца. А на зрителите не им остава нищо друго, освен да съзерцават с притаена усмивка, защото детството е онази частица от душите ни, която всеки пази в сърцето си.



Биби навестява своята приятелка Тео, която живее на покрива. Още с първите кадри разбираме, че сме въвлечени в една приказност. Двете деца наблюдават града. А гледани през погледа на детските очи, сградите не са просто скучни сиви постройки. Те са астронавстки къщи, кораби и чудати далечни кули. Следват детските игри и изследването на града. Всяко дребно нещо, докоснало се до детската ръчица, мигновено оживява – листото се превръща във водопаден съзтезател, а желязната статуя на сърна апетитно похапва шепа горска трева. Затова освен приказност, още една дума описва дори по-точно филма и това е автентичност. Неподправеността, искрената радост на малките момичета... Камерата на Кирил Проданов не просто следва, а се ръководи от малките актьори – Сибила Петрова и Теодосия Паспалева. На моменти дори личи, че филмът се е родил по време на заснемането. Децата си вярват, не се самонаблюдават. С една дума – завършен урок по актьорско майсторство.



Шведският режисьор Ингамар Бергамн казва, че „Човек спи в обувките на своето детство“. В този смисъл, ще се върна към началната си мисъл, че „Дует“ е филм за всеки един от нас. Защо? Ами, не ни ли призовава именно:

След още едно изкачване на покрива обаче, Биби се натъква на още един странен обитател – в ролята виждаме Велислав Пачаманов. Дали той е реален? Не знаем, но и не ни интересува. Важното е, че има китара, което е достатъчен повод между двамата да се зароди приятелство. Музикалната надпревара прераства в невероятен дует, взаимно допълващ се и надграждащ известният Канон в ре мажор на Пахелбел.



От разговора  с невероятния обитател на покрива разбираме, че по-голямата част от времето си Биби прекарва сама. Освен развихреното и въображение, отсъстващите родители също са причината тя да си сътвори свой чудат свят, в който да се чувства по-малко самотна. Момчето с китарата от друга страна е в тази възраст, в която иска да е оставен сам.



Краят на филма се развива по много интересен начин. Забелязахте ли, че Тео изчезна в момента, в който Биби видя момчето на покврива? Преход към порастването, може би. Предвид факта, че накрая учителката смени челото на Биби с по-голямо (още един символ за прехода от една възраст към друга), съм сколонна да вярвам на подобна интерпретация.



Филмът „Дует“ е реализиран като част от проекта „Кинопловдив“, включен в артистичната програма на „Европейска столица на културата – Пловдив 2019“ и може да бъде гледан на сайта на 7 arts.bg. А друг страхотен къс филм на творческото дуо Вълчанов-Грозева, може да гледате на сайта ни – „Семейна терапия“ (2008 г.).