Филмчето е готино, защото ни стряска, че се случва нещо страшно, а после ни отпуска с нещо забавно. Сещам се за богъртите в Хари Потър, които по същия начин се превръщаха от най-големият ни страх в абсурдности. Човешкото мислене е усвоило този трик и го прилага ежедневно. Научили сме се да подминаваме ужасни неща като ги поглеждаме от хубавата им страна. От една страна това е страхотно, защото ставаме оптимисти, мислим позитивни неща и съответно ни се случват още повече такива. Но дали не губим представа за реалността?



В E.T.A. един тип си пътува в космоса. От всички други филми за космоса сме си създали впечатлението, че е едно безкрайно интересно място. Е, почти. Безкрайно е, но в него има доста малко интересни неща. На всичкото отгоре са разпръснати на такива разстояния, че ще ви окапат ушите от скука докато стигнете. Ако героят ни забрави как изглежда кафе машината и вземе да се стресне, това ще е най-вълнуващото нещо през цялото пътешествие. На нас остава само да се радваме, че колкото и напред да отиват технологиите, един хубав тупаник винаги ще ги оправя.