Какъв по добър повод да разчупим черупките на предразсъдъците си от Великден, чудодейният празник, който превръща невъзможното във възможно, тъгата в радост и смъртта в живот? Един от дните, в които можем да забравим поне за момент предразсъдъците, неудовлетвореността, различията и да прегърнем близките си, да се смирим с неумолимите събития и грижи в света и в душите си. Една дъщеря отива при своя баща, за да направи крачка към тяхното помирение, за да го приобщи отново към себе си и към това, което тя действително представлява. А какъв е конфликтът между тях? Тя живее с друга жена, те се обичат и са щастливи заедно. Нещо, което бащата не може да преглътне. Но дали пък няма да усмири гнева и болката си, дали няма да подаде ръка на своето дете?



Филмът „Черупки“ на режисьора и сценарист Слава Дойчева, засяга една тема, наболяла не само в България и Европа, но и по целия свят. Въпросът за еднополовите връзки, за бракът между двама мъже или две жени, за отношението към алтернативните сексуалности е в състояние на международен разгар, който, както изглежда, няма да утихне преди разбирането за индивидуалната свобода и избор да намери своето адекватно място в съзнанието на мнозинството. И ако все пак има места по света (Дания, Англия, Франция, Испания, Португалия, Холандия и много други) където хората са в голяма степен толерантни към различията си и са достигнали достойно за уважение колективно ниво на осъзнатост по отношение на човешката сексуалност и личната свобода, то България със сигурност не е от тях. За съжаление, малцинство са онези българи, които правят разлика между такива базови категории като пол и сексуалност, а какво остава за някое от десетките по-комплексни измерения на тези топоси. Това  за пореден път се доказа на практика, както по време на физическата премиера на „Черупки“ в България, когато провокатори нахлуват в киносалона в опит да осуетят прожекцията, така и от мълчанието на българските институции, когато стане въпрос за подобни случаи. 



Разбира се, всичко това е по-скоро социалната атмосферата, в която се развива действието, а не нещо което е пряко засегнато във филма. Все пак, няма как да си представим, че Слава Дойчева косвено не отправя погледа ни и към съответните теми. Баща, който отхвърля дъщеря си на връх Великден, понеже тя обича друга жена, е неоспорима критика на закостенялото и консервативно българско, и не само, общество. Но и на нещо повече. Това е критика към липсата на хуманност и емпатия, към невъзможността за проява на най-елементарна човечност, защото тук не става въпрос за някакви сложни метафизични или пък социални положения, а за едно момиче, което иска да прекара един традиционен празник със семейството си.  

     

Но нека оставим тази проблематика настрана. „Черупки“ е филм, който заслужава внимание, по-скоро заради свойте художествени качества. След успехът на предишната авторска лента на Слава Дойчева - „Брак“, тя отново се доказва като страхорен кино-разказвач. Кадрите, заснети от оператора Кирил Проданов не са просто красиво построени, а действат като картинни метафори на идеите, заложени в сценария. Стълбището в началото и в края на филма е преходът между суровата,често груба реалност и уютът на дома и любовта. Разтварянето на червената боя във водата сякаш предвещава тежката и горчива болка от скъсването с кръвта, която обвързва рода. Замазаният, като че ли пръснат на кристали прозорец във влака прилича на повърхността на разбитото сърце, което остава като разбито яйце на същото онова стълбище. Емоционалната игра на Дъщерята (Стела Стойнова), автентичното участие на Иван Дойчев като Бащата (в действителност баща на Слава Дойчева) и всички елементи във филма работят, както поотделно, така и заедно, а това превръща поредицата от кадри в добре представена и въздействаща визуална история.