Най-сетне филм за гийкове. В съвременното общество, програмистите се асоциират с основно две неща – имат nerdy вид и взимат големи заплати. Точно заради този предразсъдък търсим такива филми с повишено внимание. Ако четем статистиките, изглежда те не са най-привлекателното място за въображението на кинотворците по света, предвид, че относително рядко гледаме филми, които навлизат в IT материята. Затова, всеки филм, който се появи в тази ниша трябва да се гледа, независимо колко странен е той.
Eldritch Code е странен филм, който не подлежи на стандартен критически анализ.
Същевременно IT въпросите са изключително благодатна почва за увлекателни истории. Първо, че там има много живот. Знаейки, че киното черпи истории най-вече от реалността, то там има със сигурност много какво да се разкаже на останалия свят. Второ:
Точно там, където има мощно установени предразсъдъци, могат да се изградят силни герои, задължителен фундамент на доброто кино.
Трето, това е един непознат за много хора свят, в който има много субкултура, вътрешен хумор, елементи, обединяващи огромен брой хора, които говорят на един език:
Езикът на системите.
Има и други интересни моменти, относно този филм. Режисьор е сърбинът Ivan Radovic, но филмът е заснет изцяло в Швеция с местен екип. Авторите на филмa определят филмът като “Lovecraftian”.
Lovecraftian е ниша на хорър жанра, която изследва страха от Космоса като мрачно и необятно място, източник на всякакви заплахи за хората. Жанрът е кръстен на американския писател Howard Phillips Lovecraft, който е известен като създателя на Cthulhu Mythos – споделена Вселена, която се разгръща през много романи.
Eldritch Code ни предлага дори нещо повече. Филмът съвсем не е просто една експериментална фикция, базирана на естетиката на космическия sc-fi.
„Целият мениджмънт на компанията иска главата ми.“
Това е филм за човека. Макар филмът да изглежда нелеп, има сполучливо разделение между „реалния живот“ и „фикцията“, а коя по-добра спойка между двете от човека?! Именно космическия драматизъм е едно интересно изражение на много реални емоции и състояния, през които преминава нашия герой.
Този IT специалист наистина е герой.
За да го видим през тази перспектива обаче, трябва да изключим за момент вградения ни радар за „абсолютен реализъм“ и да направим разбор на историята. От един пореден отегчителен ден в офиса, героят ни преминава през състояния, които го отвеждат до далечни кътчета на Вселената, докато изпълнява своята мисия в реалния живот – да предотврати разпространението на вирус и последващия срив на системите. Сам. Всеки човек, който е бил подложен на голямо интелектуално натоварване в стресови ситуации, знае, че мозъкът започва да работи по друг начин – преплитат се всякакви информации с други информации, раждат се идеи, необичайни комбинации. Всичко това не се свежда просто до процес по оформяне на нови невронни мрежи, това са истински преживявания.
Нещо такова наблюдаваме тук в Eldritch Code. Краят на филма е мистичен и дори малко досаден, но от друга страна е изражение на най-големия страх на героя – от смъртта, в ситуация, в която той знае, че е разбунил духовете. Знае, че оттук насетне нищо няма да е същото за него.
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов
