През 1865г. германският физик Рудолф Клаузиус въвежда като научен термин думата „ентропия“. Първоначално той я използва, за да опише количеството топлинна енергия в една система, което вече не може да бъде превърнато в полезна механична работа – енергията, която сякаш се е „обърнала навътре“ или се е разсеяла. По-късно, терминът започва да се разглежда и като мярка за броя на възможните състояния на една система, степента на хаос и необратимост на процесите. Ентропията навлиза широко като понятие както в психологията, така и в популярната култура.

„Ентропия“ е 2D късометражен анимационен филм от 2019 година на младата режисьорка от унгарски произход Флора Анна Буда (нейният филм „27“ печели „Златна палма“ за най-добър късометражен филм на фестивала в Кан през 2023 година).

В интервю режисьорката споделя, че светът на „Ентропия“ е породен от неин сън, в който присъства гигантски червей. Преди заглавния надпис има продължителен кадър на това безгръбначно – втренчено в зрителя и методично преживящо. Това е филм, който коментира заобикалящия ни свят на няколко нива, но задължително през женското утвърждаване. Визията е решена в експлозивни цветове с неонови нюанси, а хиперреалистичните звуци и психеделичната музика засилват сетивното, съноподобно изживяване.

Филмът ни въвежда в три отделни свята на, може би, една (или всяка) жена. Три пространства, които съществуват паралелно, три жени, които „излъчват“ различно присъствие, но три същности, които не се изключват взаимно. Те могат да бъдат разгледани като проявления на една идентичност, която постоянно се променя според средата.

В първия свят това е свързано с естествения, животински инстинкт и необходимостта от оцеляване. Вторият поставя този инстинкт в контекста на консуматорското общество и въпроса за идентичността. Третият свят премества тези идеи в дигитална реалност, където човек консумира образи, информация и идентичности.

Всеки от световете бива коментиран или захранван от останалите два и следвайки тази логика ентропията може да се разглежда не само като движение към хаос, но и към трансформация. Кратките образи на червеи, мухи и ларви допълват усещането за постоянен процес на разпад и промяна. Трите свята постепенно започват да се преливат един в друг и поставят под въпрос границата между естествено, социално и дигитално. Себеопределянето вече не изглежда като нещо фиксирано, а като постоянно движение – процес на поглъщане, отхвърляне и промяна.

„Коя си ти?“ се превръща в ключов въпрос към жената и начина, по който тя определя себе си.

Особено важно е да се отбележи и начинът, по който е представена женската телесност и нейното еротично измерение. В контекста на филма женското голо тяло може да бъде разглеждано като израз на свобода и самоутвърждаване, а еротичността надхвърля рамките на обикновената сексуалност. Тя се превръща във възможност жената сама да определя начина, по който присъства и се възприема в пространството. Така тялото не е манифестирано единствено като обект на погледа, а и като средство за изграждане и заявяване на собственото себеусещане.

Всеки добър филм оставя зрителя без еднозначен отговор на въпросите, които задава и може би заради това „Ентропия“ представя женската идентичност като процес, а не като крайно състояние.