Доста рядко авторите на късо кино настояват да използваме хубава озвучителна система. В случая си струва да послушаме Дани Мадън и да изровим някои по-читави слушалки, за да усетим преживяването така - както е замислено. Иначе и с лош звук да го изгледате, пак ще разберете филма, но преживяването…
“Еуфония” някак си омагьосва - усеща се по-кратък от колкото е всъщност. Държи ни почти до края в очакване да се случи нещо, да излезе нещо най-после от това устройство - за какво иначе го взе момчето (Уил Мадън), който между другото е по-малкия брат на автора. Сладко, нали! Важното е, че (поне според мен) биваме наградени и накрая нещо се случва, и то най-неочакваното нещо. Освен това персонажите са много добри - момчето, което е наистина рядко л@#&о ; и момичето - абсолютна противоположност. Изключително много ми хареса диалога - колко е естествен! Честно, изпитах известна носталгия за гимназиалните години.
Трудно ми е да определя основната тема. Общо взето: младеж намира ново, вълнуващо занимание, което променя живота му - и то по някакъв паранормален начин. Когато изтърва стерео записвача, става ясно, че те са пряко (макар невидимо) свързани. Накрая се оказва, че момчето не може да чува неща, които преди това не е записал с устройството.
Странно?
Смятам, че идеята на Мадън е да покаже превързаноста, която човек може да развие към хобито си. Той самият изпитва афинитет към звукозаписа и звуковия дизайн. Все пак е работил по звука на 17 филма (къси и пълнометражни), сред които най-популярни са “Thunder Road”(2018) и “Beast Beast”(2020). Подозирам, че той също е изпитвал престрастяване към такива технологии , да записваш звуци е доста интересна работа - спомням си “Blow Out” на Брайън Де Палма.
Може би една идея по-малко звукови ефекти щеше да работи по-добре… може би! Това не може да засенчи страхотните кадри, които всъщност са толкова прости, колкото са и красиви - страхотни! В заключение: мисля, че “Еуфония” е един наистина различен проект. Бих го нарекал трилър, който не се усеща като трилър, а по-скоро като тийейджърсйка драма. Дрилър!
споделете във
авторски текст на
Добрин Дерменджиев
автор Добрин Дерменджиев