Филм за кръговрата на творческата работа и живота ни като цяло. Алберто Ролдан и приятели представят идеята по един необичайно сюреалистичен начин. Главните лица в проекта са хора отдали се изцяло на киното, а като най-изпъкваща фигура (освен главния герой - Шейн Карут) според мен е продуктовият дизайнер Кейтлин Никол Уилиамс. Наистина работата й е отличителна в днешното море от филми, просто страхотна сценография!

Кръгове, много правоъгълници и една пирамида. Но какво значи всичко това? Ами тези пиана за какво са ги вкарали изобщо!? Така наречения ритуален случай, в който на протагониста буквално му се случва някакво чудо от невиделица. Пианото изпълнява ролята на нов приятел в тази история, който помага на героя да излезе от летаргията и му носи вдъхновение.

А чрез всички тези геометрични фигури можем да разберем какво се случва в света на този човек извън това, което виждаме на екрана, или по-точно, заедно с това което виждаме на екрана. Правоъгълниците са като рамката - апартамета, в който се е изолирал. Кръговете - омгьосания кръг на героя срещу който се бори, но бива победен. Вижте последния кадър - децата се въртят, смеят се описвайки кръг. И тази синя пирамида, представляваща някакъв свръхестествен коридор/портал в който се случват процеси непонятни за нас - магия. Тя всъщност е катализатора в историята, това което кара този мъж да задвижи нещата и да промени сегашната си ситуация.





Според мен поуката от филма е, че ако не се забавляваме докато изкарваме пари, то трябва да изкарваме пари по друг начин. Забележете когато фирмата за брави започва да роботи на пълни обороти какво се случва с музиката. Хаусът е пълен, а за малкото електронно пиано няма място и е сгушено в ъгъла, изобщо не се чува в цялата суматоха. А този мъж толкова искаше да си купи хубаво пиано и някой да свири на него докато работят...