Още една визуална поема, осъществена по оригинална идея нa продуцента Весела Данчева. Анимацията „Екзистенциално“ от режисьора Наталия Атанасова по текст на Анамария Коева ни въвлича в едно флуидно състояние на ума, носен от теченията на живота. Филмът е част от „Щрих и стих“ - страхотна поредица от анимационни интерпретации на поетични текстове от съвременни български поети, дело на авторския екип на „Компот колектив“. 



       Това е история, разказана през очите на една русалка, която отпуска фантазията си в съзерцания за природата на своето съществуване. Тя ни води в своите морски съновидения, които се превръщат в алегория за неизбежния танц между рибаря и нея, между мъжа и жената в извечната екзистенциална балада. Светът като океан, в който се вглеждаме с надеждата да осмислим живота си, в който дирим красота, но и в който трябва да намерим нужното, за да оцелеем. Тук няма добри и лоши, има само една безкрайна динамика, в която всеки има своята роля и своето място. Това е битието, в чиято мрежа често се оплитаме, мислейки си, че сме свободни или битието, в което свободно се оплитаме. Съзнанието като вселена на парадоксите, в която няма място за вина и обида, в която всичко е оправдано и нищо не е оправдано едновременно, в която достойно е да се изправиш пред страха от небитието и да го погледнеш в очите. Очите, които те гледат и биха прекъснали нишката на жизнеността ти не от злоба, а понеже няма нищо по-естествено.



       Това може би е история за любов, а не за лов. Може би, всички ние сме и от двете страни, и в двете роли. Може би, именно в осъзнаването на това се крие смисълът. Съзнание, потопено в дълбините на личността и страх, че преждевременно ще излезем извън, преди да проумеем, че повърхността и сърцевината са част от едно и също. Страх, че търсеното ще остане завинаги някъде там.



       Музика, звукови ефекти, картина, текст, в пълен синхрон елементите на филма ни повличат в подводните течения на екзистенциалните избори и тревоги. Да се огледаме в люспите на русалката, които са плътта на нашето желание, за да ни огледа рибарят, който е надежда за някаква взаимност и разбиране. Изходът от всичко това е неизвестен, но искаме ли да сведем неизвестното до известно? Въпрос, който „Екзистенциално“ оставя да плува в нашето въображение.

 

 

Ето и текстът на стихотворението от Анамария Коева:

 

Виждам люспи

в очите на рибаря

и ме е страх

да не са моите,

да не би мрежата,

която уж заобикалям,

да ме е хванала

и вече

да свиквам с нея.

Страхувам се от неизвестното -

да не стане известно,

да не би оковите

да ме погубят,

преди да съм успяла

да ги осъзная.

Плувам.

На повърхността -

надеждата на рибаря

се плъзва

по моите люспи.