Планината – гора, тишина, достолепност, усещане, че времето сякаш е спряло. Усещане, което се намества във всяка фибра на тялото ти, така както светлината си проправя път между листата на дърветата. А ти вървиш все по-навътре и по-навътре, към сърцевината на планината, която ще те погълне. Ще те погълне, но и ще ти даде свобода – свободата да надзърнеш измежду трептящите лъчи светлина в собственото си Аз.

Именно тази лирична и съкровена нагласа оставя у зрителя първи епизод на документалната поредица „Експозиция“ на режисьорката Ния Велева. В него е представен фотографът Боян Кривошиев, с когото публиката потегля на своеобразно пътуване към себе си, постигнато измежду пътеките на Пирин. На фона на планинското величие, спокойният, интимен и простичък тон на разказа акцентира върху сродяването на човека и природата като дълбоко стаена необходимост в човешката душа. Подкрепено кинематографски с меките, ненатрапчиви тонове на картината, пресъздадена от оператора Владимир Трифонов, внушението за осезаемото въздействие на природата и безвъзвратно притегателната ѝ сила е прекрасно постигнато чрез образа на бабата на Боян. Поставяйки насред планинските склонове цели две поколения, режисьорката, задава идеята за родовата последователност. Тя метафорично, чрез образа на планината, очертава посоката на житейския път, от която незименна част е откриването на самия теб. С върховете и низините си Пирин е загатнат като аналогия на откриването на личните истини и отговори, на достигането на удовлетворение и последващото спускане към ново изкачване. Неслучайно Боян казва, че в тишината на природата открива себе си. И най-вероятно предстои да се открива, и открива, и открива.

До болка познатата тема за самопознанието и вътрешната хармония тук е изведена по изключително човешки, непретенциозен и искрен начин. Така както подобава за един планинар, търсещ своето място в храма на издигащата се пред него планина. Историята става още по-лична и докосваща с намесения лентов фотоапарат. Архивните кадри и моментното запечатване на планината придават на разказа още повече живост, стойност и осмисленост като „нещо, което ще остане“. А изненадата на финала единствено затвърждава креативните намерения за искрен разказ и за следващите епзиоди.

А защо „Експозиция“? Винаги е нужно точно определено количество светлина и правилна настройка, за да „прозрем“. Каквото и да било. Дали навън или навътре, към самите нас. Към душата ни.... Може би „Експозиция“ на една душа?... Тепърва ще разберем.