Казват, че има ли любов между двама души, времето спира. Вселената застива за момент, слънцето се настанява трайно на небето, а земята забавя вечния си ход по своята орбита. Звучи идилично: да бъдем в реалност, в която времето и пространството започват да водят отделен живот, независими едни от други. Филмът на Деян Цвятков ни потапя в една подобна реалност, в която нищо друго няма значение освен едно споделено „тук и сега“, подчинено на емоциите, бушуващи в двама влюбени.



Всички сме чували израза, че когато си влюбен времето спира. Как обаче се снима спряло време? Краткият отговор на този въпрос е: трудно. Да успееш да заснемеш майсторски кадрите, да предадеш на зрителя чувството за застиналност, хем без да да влизаш в клишето, хем да го направиш да изглежда красиво. Деян Цвятков, заедно с операторското майсторство дело на Димитър Тенев и прецизният монтаж на Александра Ненкова, постига тази перфектна симбиоза. В резултат на което имаме пред себе си филма „Далеч от времето“, който разглежда взаимоотношенията на млада двойка, но който, от друга страна, не без основание, бихме могли да включим и в графа „експериментално кино“, заради майсторски използваните кинематографични похвати.



А сега да надникнем малко по-навътре в отношенията на героинята на Алиса Атанасова и героя на Георги Налджиев. Времето е спряло за тях – те са сами, влюбени и затворени в своя розов свят. Но как това се отразява в дългосрочен план на техните взаимоотноешения?

Може би именно то изтърква сложните, непредвидими механизми по които върви любовта. То изкарва на повърхността битовизмите, отнема трепета и непринудеността в отношенията. А когато рутината застане между двама души, механизмът на любовта, подобно този на стар часовник, се изтърква все повече с всеки изминал ден.



Филмът на Деян Цвятков е толкова многопластов откъм послания, че въпросите, които изплуват на повърхността са много. Кога е възможна една любов? Когато е затворена като в стерилен балон, извън света и заплахите, които дебнат в него? Когато е далеч от погледите, от всяко чуждо влияние? Оказва се, че дори тогава, в тази привидна идилия на застиналост, рутината отново пробива път и се настанява между двама души. И дори още по-лошо – недостатъците изпъкват най-ярко или както е в конкретния случай-  абсолютната апатия на мъжа, провокира егоизма, избухливостта и заядливостта на половинката му. Затова по-важният въпрос е не как да спрем времето, а как да запазим любовта въпреки него?

 



„Далеч от времето“ не ни дава готов отговор на въпроса как да запазим една връзка. Но нека да обърнем внимание на развръзката на филма, защото той подсказва нещо важно. Във финалната сцена времето спира отново, точно в момента на потенциалната катастрофа. Именно това спиране спасява не само връзката на героите,  но и живота на момичето . Какво ни казва именно този миг на целувката? Разковничето се крие в баланса – да умееш да улавяш мига, да направиш така, че не всички, а точно една определена секунда да трае цяла вечност, но и да виждаш разлика между застиналност и застоялост. И това е само една част от многото съставки, нужни за да запалиш пламъка на балона на любовта. А веднъж запален, той ще може да излети високо, да застане над всичко дребно и ненужно. Защото любовта познава лекотата,  а когато и е леко, тя може да прелети и през най-гъстите облаци.