През последните години доста нашумя тематиката за живота на компаньонките - от обстойни статии в издания като Dazed and Confused, интервюиращи жени от бранша, до бестселъра, а по-късно и хитовия сериал "Дневниците на една компаньонка", последван от по-олекотения "The Client List" и т.н. Къде по-романтизирано (както в "Съдба на куртизанка"), къде по-травматично ("Чудовище"), повдигането на завесата на най-древната професия (и нейните вариации) винаги е провокирало пикантен интерес в западното ни общество.
В духа на същата тенденция, Farah GFE ни показва едно интервю, разкриващо един "забранен" избор. Оставя ни сами да съдим. Или да не съдим. Въпрос на лични убеждения.
Истината е, че филмът не успя да ме впечатли особено по редица причини. Първо, аз ценя оригиналната идея, а тук режисьорът работи с тематика гарантираща интерес. Нещо повече, да направиш такъв филм преди 15-20 години би било интересно. Сега, през 2013г., и с вълната от гореспоменати филми и сериали, това си е популистко лобиране и игра на сигурно.
Второ, през цялото време си личеше сценарият. Не казвам, че действително не интервюират жена от бранша, но цялостният ефект щеше да е много по-силен ако слушахме естествено неравномерните и понякога запъващи се думи на истинско интервю. Така щяхме да чуем думите на реалната личност и да ги почувстваме. Сега чухме неубедително прочетения сценарий.
Трето, кинематографията е елементарна и също толкова не-оригинална колкото и тематиката на филма. Изкуството на киното и фотографията е в силата да въздейства дълбоко чрез кодиране на визуални послания в детайлите. Създателите Дан и Андре (т.н. "Dress Code") просто не са подбрали правилните детайли. Фактът, че лицето на Farah не може да бъде показано приканва към още по-креативни решения в подбора на кадри, а вместо това ни се показва ... близък план на сгъвката на крака й. Убедена съм, че може да създаде много по-тематично въздействащ кадър от този.
Въпреки това, няма какво да се лъжем. И темата, и изповедта са интересни и провокират дискусия. Farah GFE няма да ни каже нищо ново, но пък точно както добрите клюки - има своята публика и по един неангажиращ начин ще предизвика няколко цъквания с език.
споделете във
авторски текст на
Елена Рапонджиева
автор Елена Рапонджиева