Поредното  доказателство, че испанците имат много силна филмова школа. Да, въпреки, че режисьорът се казва Maja Djokic (чиста испанка (:), 360° всъщност е Барселонска продукция.

 

Този филм е като онези жени, които не носят почти никакъв грим, но въпреки това са красиви, естествени, интересни и всъщност не можеш да откъснеш очи от тях. Без да претендира за каквато и да била зрелищност в сцените, без ярки и контрастни цветове или драматична игра със светлината, филмът се отличава с изключително красива и добре планирана кинематография. Самата идея за следене ту на единия, ту на другия персонаж предпоставя за интересно позиционирана камера (играта с отраженията в огледалните повърхности, моментите на "неподозирана" близост между персонажите, например когато мъжът краде портмонето и т.н.). 

 

Истинската сила на филма обаче е в историята - интригуваща в развитието си и очарователна в развръзката. Всички знаем, че по традиция мъжът "преследва" жената, но 360° се заиграва с идеята, че именно жената е тази, която трябва да накара мъжа да тича след нея, а това да се запази искрата в една връзка изисква целенасочено старание и от двете страни.

 

Това, което аз лично особено харесвам във филма, е фактът, че актьорите не са супер модели на по 25г. Двамата са напълно средно-статистически, носещи нормалните човешки белези на работещи (и ставащи рано) хора и това ме кара да ги чувствам по-истински, по-близки до мен, а историята и старанието им - по-вдъхновяващи. Същия ефект има и елементът на голота - не еротичност, а естественост и реализъм.

 

Филмът е обиколил фестивали из цяла Испания и няколко из Европа и е носител на малък брой награди, но като цяло не се радва на успех сред критиците, който според мен заслужава. Действително на фона на по-дълбоки и обезпокояващи истории, които обикновено печелят наградите, простичкото послание на 360° някак си остава на заден план. Въпреки това, филмът притежава неоспорим чар и си заслужава да бъде гледан и споделен с приятели, или още по-полезно - с любимия човек. ;)