Голям сюжет, голям филм, малък край, който се оказва доста голям, типично за къс филм. Приятна изненада от Mark Slutsky, когото вече познаваме от 2013 с The Decelerators, отново фантастична и успяваща да съчетае много добре свръх фантастичното със свръх човешкото.



И в двата му филма виждаме не далечен студен свят, ами близки до нашето... любимата ми дума - злободневие. Сякаш ще влезете в съседната стая и ще се озовете в... стая без врата. Толкова близо. А останалото е една мечта. Или един сън. Или една умело предизвикана халюцинация от някоя субстанция. Магическа действителност. Всяко едно от тези определения добре пасва на ситуацията, в която Хенри се озовава.



Невероятна ситуация, наситена с покъртителна ирония, хумор от космическа величина и драмата на един интелект, виждащ за пръв път с очите си с извънземно.



Споменавайки изънземното, много е интересна идеята, че извънземното се трансформира в човешки облик, за да улесни човека във възприемането му. Колко галантно, а? Със сигурност това не е нова идея във фантастиката, но освен че начесва и най-смелите мечти за възможностите на извънземния интелект, тя елегантно прави сюжета по-възприемчив и за самите нас, зрителите, позволява ни да видим ситуацията много по-човешки.



Това е и в основата на big brother ефекта като цяло, който крепи медийната индустрия. Кое прави сюжета смислен за гледане - човешката реакция на определена ситуация. Реакцията, непредсказуема, но и интуитивна или поне в опитите на зрителя да се асоциира с героя и да предвиди случващото се. Затова и в "развития" свят, реалити предаванията са на върха на пирамидата на масовия зрителски интерес. Защото реакцията е най-търсеното явление в киното. Колкото по-готин героя, толкова по-готина реакция се очаква.