Нека започнем така: „Жар Птица“ е красив филм. Красотата трудно се анализира. Тя е усещане, емоционална реакция, която съществува в погледа на обожателя. И сякаш няма нищо по-естествено от това този красив филм да е за любовта - магична, изпепеляваща, ефирна. Също толкова естествено ми се струва, че в основата на „Жар Птица“ стои жената; жената-слънце в кадър и жената-режисьор-сценарист-дизайнер, създала го. Велислава Господинова е име, което ние свързваме със силен авторски стил в съвременната българска анимация. Авторски, защото нейните филми се разпознават благодарение на уникална естетическа сърцевина. Това визуално характеризиране, макар и по-присъщо за анимацията, винаги е позволявало на зрителят да асоциира произведение и артист. Френският кино режисьор и теоретик Александър Астрюк нарече камерата „писалка“[1] именно в израз на благоволение пред естетическото авторство в киното. А в анимацията авторството ми се струва още по-присъщо не заради аналогия тип „писалка-четка“, а защото рисуваният свят предполага по-необятна репрезентация на творческото въображение.

 

През целите си седем минути „Жар Птица“ извира от символизъм, фолклор и мистика. Възраждането от пепелта е мотив, частично оформен в руска приказка със същото име, по която филмът не е базиран сюжетно.[2] Птицата във филма на Господинова е символ на любов толкова пламенна и силна, че минава отвъд формите на реалния свят. Понякога абстрактни, в друг момент силно символични, тези форми изграждат един спектър от дуалистични асоциации, с които свързваме любовта. Слънце и луна, ден и нощ, огън и дърво, танц и поглед - това са своеобразни противоположности, които не съществуват една без друга. Изключително интересна линия във филма представляват персонажите, които трудно биха се определили като драматургично-характерни индивидуалности. Не е и нужно. Те са Мъж и Жена, повече от това не ни трябва. Тяхното взаимоотношение градира чрез преходи от форма във форма, достигайки кулминацията си във взаимен танц освободен от материалното. Асоцииран с природния кръговратът „изгрев-залез“, сюжетът на филма се развива чрез тези своеобразни преходи на материя и взаимоотношения. Слънцето се разтваря в началото, за да освободи Жената; тя танцува в порив на тази свобода пред възбуденият и пленен Мъж; той дръзко опитва да плени нея - огнената, стихийната; тогава, пленен от собствената си грешка и гибел, Мъжът е възроден от Жената; тяхната Любов вече съществува истински, свободна от материалност, егоизъм, ограничения.  „Жар Птица“ издига любовта високо над ежедневните, простолюдните й форми, в които сме свикнали да я виждаме и усещаме. Не я адаптира към реалността, а директно я отърсва от нея. И в резултат, ние виждаме чистата и, по-важно, върховната любов между Мъжът и Жената. Любов, която може да се роди единствено от пепелта.