Да бъдеш актьор е много парадоксално начинание. Зад блясъка, ролята и прожекторите, които публиката вижда, често седи една още по-интересна и не толкова бляскава реалност, която често остава неразказана. Филмът „Flavor of the Month“ от американския режисьор Нейтън Ксия, открива възможност за зрителя да надникне отвъд кулисите и да види другата страна на актьорската професия – по-горчивата и по-суровата. В синопсиса виждаме следното уточнение: „Inspired by a real tragedy.“, което обяснява чувството за автентичност, която се усеща, докато гледаме, а също и лекотата и правдивостта в актьорската игра. Ксия, който освен режисьор е и сценарист, продуцент и главен актьор на продукцията, в интервю за „Directors Notes“ споделя, че сюжетът е базиран на собствения му опит, когато се е явявал на проби за голям холивудски блокбъстър.



             Във филма проследяваме главния персонаж – Харисън Хуанг, явяващ се на подобен кастинг за голяма холивудска продукция, която би могла да определи кариерата му. Кастингите са именно онази основна част от актьорската работа, която остава скрита за публиката, но е специфично и до болка позната на всеки актьор. В рамките на 15 минути трябва да докажеш, че заслужаваш ролята и работата, давайки всичко от себе си. Много точен е ходът на Ксия да се фокусира именно върху кастинг-процеса – любопитна зона за изследване, в която може да се уловят част от истините, свързани с професията. Зрителят е допуснат да стане свидетел не просто на случващото се на снимачната площадка и зад кулисите, но и до личното пространство на актьора преди и след самия кастинг, където виждаме дуалността на актьорското его. Движейки се по ръба между комичното и сериозното, филмът очертава една карикатура на индустрията и на това какво значи да бъдеш актьор.



             Именно тези две тематични линии биват преплетени паралелно в историята с лекота чрез хумор, граничещ с абсурд. Първата, и по-голяма, обхваща темата за филмовата индустрия и расовата маргинализация в Холивуд. Самият Ксия е американец от китайски произход, също както и главният персонаж Харисън, който е успешен китайско-американски актьор. Филмът, за който той се явява на кастинг, всъщност ще бъде първият супергеройски филм, изигран от представител на американците от азиатски произход и тихоокеанските острови (AAPI – Asian Americans and Pacific Islanders). В началото Харисън дава интервю, в което казва, че е горд да бъде лицето на азиатската репрезентация в холивудското кино и че няма значение кой ще спечели кастинга, защото се гордее със своите колеги от азиатски произход понеже те заедно участват в промяната на индустрията. Но когато получиш шанса на живота си и възможност, от която зависи кариерата ти, вече оставаш сам за себе си, няма никой друг освен теб и конкуренцията. Дори братът ти по съдба се превръща в съперник.



             В заключителните кадри на филма след кастинга виждаме Харисън, явно загубил ролята и плачейки, да гледа своя нов заместник Джими - новобранец, когото никой никъде не е виждал или чувал, да се радва на победата си, обграден от своето семейство. Именно последното е нещо, което при Харисън липсва и е заменено от илюзорното усещане за общност, което индустрията предлага. Държейки се за своите автентични корени само като инструмент за успех и слава, Харисън се отчуждава все повече от тях. Режисьорът го спира по време на самите проби, за да му каже, че играта му се усеща твърде „американска“, а пък героят му е китаец. Връзката със семейството и рода са заместени от актьорската амбиция и индустрията. Дори когато майка му се обажда преди кастинга, двамата говорят на различни езици – тя на китайски, а той на английски. И като че ли да затвърди двойствеността на актьорската егоцентрична природа, в последните секунди на филма на заден фон се чува интервюто на Харисън от началото. Интересно е като какъв го наблюдаваме когато е сам, например в тоалетната преди пробите за филма или в колата след това, и когато е в публичното си амплоа. В единия случай виждаме уязвим, неуверен, уплашен за себе си човек, който мисли за собственото си оцеляване. А в другия – виждаме актьор, който дава интервю, говорейки филантропски за расова репрезентация, готов да бъде горд с колегите си, дори ако той самият не постигне успех.



             Вторият, по-общ план обхваща темата за реалността на актьорската работа генерално, където властват неизвестните фактори и късметът. Това е професия, при която властта и правото на избор най-често не са на твоя страна – тук изключвам холивудските A-list актьори, които могат да си позволят да откажат някой проект. Но когато не си Мерил Стрийп, всеки кастинг е възможност за работа и път напред. Актьорът в повечето случаи не е този, който избира, а този, който се надява да бъде избран. Това е професия на неизвестността, на несигурността, на риска. Много неща не зависят от теб, може би само талантът и трудът, който влагаш в работата си, макар и често това да не е достатъчно. Ако имаш късмет, ще откриеш кастинг, ще получиш обаждане. Ако имаш късмет, ще си на правилното място, в правилното време. Ако имаш късмет, ще се запознаеш с правилните хора. Ако имаш късмет, ще те харесат. Ако имаш късмет, ще получиш ролята, ще бъдеш избран. А ако нямаш – винаги ще има някой Джими. Такова е и заглавието на филма, насочващо към тази преходност и темпоралност на актьорската професия и славата – „Flavor of the Month“ (Вкус на месеца).