„Бълха“ е филм, който разказва за скрилото се под дрехите ни лице на свят, поставящ под въпрос достоверността на писаните от нас правила за бъдещето. Протагонистът е представителна извадка на съвременен млад човек, вярващ в разместващите се пластове на възможностите и убеден, че ще яхне новата вълна, за която малцина са подготвени. Убеден в способностите си, той ги заявява пред останалите и им предлага заделено място на гребена на промяната. Грандоманията обаче му пречи да се вгледа в малките, но значими детайли. В тях живее антагонистът – събирателният образ на действително подготвения играч, който винаги минава между капките.



            Самоувереният Гриша изглежда несломим в начинанието си да напише историята на своя успех, докато не се сблъсква с упорит сърбеж. Чувствайки как му се изплъзва женското обожание и ролята на финансов ментор на обкръжаващите го, Гриша е принуден да намери спасител. Все още твърде неопитен да разпознае вредителя, той почуква на кабинета на кукловода, отговорен за неговия проблем.



            В този момент се разкрива и предупреждението на филма, отправено към гледащия: след края му ви грози риск да пожелаете да дадете име на бълхата и да се запитате дали тя може да съществува около вас без благоприятни условия. Кой ги създава? Кой дърпа конците на проблемите и кога тези, които ви мислят най-доброто, неволно стават съучастници?



            Пет минути успяват да разкажат историята на една цяла система. Зад всяка малка тварчица стои човешки образ. Затворете очи и ще го разпознаете в лице, което ви се е усмихнало съвсем наскоро. На Гриша то се явява, когато, загубил надежда в стандартните методи на лечение, се обръща към своята баба за помощ и утеха. Тя, сякаш предварително подготвена (вероятно заради житейския си опит), разпознава напастта и го изпраща към лечител.



            Това лице чудодейно отървава Гриша за секунди от терзанието му. Чудото, обаче, се оказва нещо доста по-познато и обикновено за балканския нрав – точно така, схема. Лечителят сам пуска вредителя към всеки дръзнал да повярва, че е достоен за бляскав живот, още на първата среща с красивата му партньорка.



            Накрая всички страни остават доволни: жертвата е намерила спасителя си, а той от своя страна – без да изцапа овчата си кожа – точи лиги по следващата си жертва. Такъв е краят на филма, но на историята край вероятно не се вижда.