„Някогашни Откъслеци“ на Тома Маламин е филм от фрагменти, а именно „откъслеци“ от избледняващи спомени: дом, път, море, натрапчив кучешки лай в далечината, който сякаш се опитва да ни припомни нещо отдавна забравено. Напрежението на настоящето ясно пронизва спокойните пейзажи от миналото, създавайки усещането, че споменът не е толкова убежище, колкото място, в което настоящето продължава да присъства.

Амбиентното музикално оформление ни поставя в състояние на приятен транс. Потапяме се в тези откъслечни образи, докато изведнъж биваме изтръгнати от тях без предупреждение и хвърлени в обятията на разбиващите се вълни. В този момент филмът сякаш ни напомня, че паметта не се връща към нас като цялостен разказ, а като усещане – звук, образ, движение, внезапен проблясък.

Филмът е категоричен в своята абстрактна концепция – не задава въпроси и не предоставя отговори. Оставя сетивата на зрителя да запълнят празнините между фрагментите и да изградят своя собствена история. Може би именно в тези празнини се случва същинският филм – там, където това, което сме забравили, започва да прилича на нещо, което никога не сме успели да забравим.