Отдавна не бях гледал толкова спокоен и нежен филм, почти като изваден от световете на Уди Алън. Frame of Mind, е заснет във Великобритания и ни пренася на една крайречна алея, сякаш врязана точно по границата между реалистичното и сюреалистичното.

Разказан от Зорница Петкова, филмът ни предоставя ценно преживяване, защото като че ли ни връща към нещо, което е започнало да избледнява – поезията на малките неща. На проявата на  специално отношение към човек, която е моментна и ще остане в сърцата и спомените на участниците.

Магията на тези „малки неща“ е, че те не са никак малки, а същевременно са тъй неуловими за обществените очи. На фона на общия социален narrative, наситен със световни драми и страхове, Frame of Mind изглежда като изваден от друг свят. Но всъщност той е тук и си е баш част от нашия свят, просто трябва да вдигнем поглед и първата реакция като седнем да пием кафе, да не е да си извадим смартфона, примерно.

Музикалният фон на филма е съществена част, за да се подсилят поетичните усещания на историята, и прави впечатление, че доминира. Ние не чуваме почти звуците на улицата, героите не говорят. По същество, това е ням филм.

Този стил на кино разказ е характерен за първата ера на Киното като достижение, когато първоначално технологията не е позволява звукозапис на говор, а в последствие е трябвало да се изчаква еволюцията и на звуковъзпроизвеждането в големи помещения. Картината е изпреварила звука, но и затова първото кино е било музика в буквалния смисъл. Най-често чрез живо „симултантно“ музикално изпълнение на оркестър, докато филмът се излъчва.

 

Днес, да се запише говор е лесно, да се остави историята, да се води изцяло под музикален съпровод, е смело. Ако зрителят слуша постоянно музика, то тя задава темпо и фини усещания, с които картината не само трябва да се съобразява, но и да се съчетава умело.

 

В този смисъл, Frame of Mind е пример за филм, който със скромни ресурси осъществява впечатляващ резултат. В този деликатен киноразказ всяко нещо е на мястото си, всеки детайл, всяко движение са част от голямата хармония, която филмът излъчва. Личи си, че това не е филм с претенции. Направен с много душа и сърце, историята възвръща блясъка на онази класическа романтика, с която поколения наред са запалвали страстите си.