Началните кадри ни пренасят в тъмния кабинет на Франц Кафка, където той поетапно сътворява идеята за трансформацията на образа на Грегор Замза от новелата Метаморфозата (Die Verwandlung), станала една от най-емблематичните философско-литературни творби за двадесети век.



Метаморфорзата на Кафка не е поредният опит за претворяване на действителността чрез имагинерно напластяване и изменяне на познати структури, тя, напротив, експлицира проблемата за релацията между фикция и действителност в тяхното събитие. На базата на това, от една страна се осъществява тълкуването на изначалния човешки образ на Грегор Замза, а от друга се разкриват проекциите в същината и инварианта на неговата трансформация в хлебарката Грегор. Метаморфозата има строго философски характер откъм полагането на въпроса за действително и въображаемо, реално и фикция. Фикционното в случая, който Кафка ни разкрива, не е проста негативна измислица, а начин за проблематизация на не-реални, не-действителни характеристики на литературния образ в конкретиката му на задаващ и водещ смисловото поле, разкриващо се в генезиса на новелата.



На своя страна филмът проследява терзанията на героя на Кафка при писането на началните думи от новелата. Следва дълбока рефлексия върху това в какво да се превърне бъдещият Грегор. Изражението на героя на Кафка разкрива колосалната дилема, в която изпада, търсейки адекватната трансформация. Изключително сполучливите кадри проследяват погледа на героя, лутащ се измежду всички ъгли на малкия кабинет и взиращ се в различните заобикалящи го предмети.



Абсурдите следват един след друг, цялата среда е против писателя и неговото творческо уединение. Peter Capaldi поставя героя на Кафка в поредица от премеждия, пречещи на достигането до търсения образ, който смислово да изрази най-пълно метаморфозата. Всичко започва със словата: „Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че се е превърнал в огромно…”. Алтернативите за трансформацията в банан или кенгуру са неудовлетворителни, а основният въпрос, залегнал в съзнанието на писателя, е: Какво?



Пред погледа му подсказките за бъдещата метаморфоза се изливат последователно – лутащата се в кабинета муха, погрешната доставка на костюм на огромно насекомо, хлебарката върху листа хартия, са само външните проекции към бъдещото полагане и изграждане на литературния образ. Вътрешните проекции, обаче, представени във филма по изключително сполучлив начин, са неизменен резултат от натрупващото се творческо отчаяние и редуващите се външни дразнители. В това се корени и негативизма при избора за трансформацията на Замза в гигантското насекомо.



В оригиналния текст на Кафка се използва изразът „ungeheures Ungeziefer”, значещ буквално огромен или чудовищен вредител, паразит, употребяващ се за насекоми. Важното в случая е именно засиленото негативно значение на термина, тъй като извежда най-низшето и противно от всички животни, обитаващи човешкото пространство. В коментарната литература и части от преводните версии на Кафковата Метаморфоза, отрицателният му товар е в определена степен смекчен (на английски: giant bug, gigantic insect и др.), същото важи и в тази филмова интерпретация. Най-сполучливият превод на новелата на английски език е този от David Wyllie, в него изначалният смисъл на немския термин е запазен максимално, чрез употребата на „horrible vermin”.



Похватът от страна на Peter Capaldi във Franz Kafka's It's a Wonderful Life при употребата на „смекчения вариант” на превода на термина има също така основополагащо значение за самия концепт на филма. Филмът изначално изгражда едно негативно смислово пространство, в което творецът се лута при сформирането на адекватен базисен образ за експликацията на същината на литературния сюжет. Постъпателно обаче всички натоварени с отрицателни характеристики персонажи, предмети и т.н. се трансформират в положителни. Завършекът на филма представя една оптимистична визия, пряко резултираща от изначално положения песимизъм. Абсурдното като основен концепт, както в литературата на 20-ти век, така и в екзистенциалната философия, е представено по особено оригинален начин. Преинтерпретативните елементи на американската класика на Frank Carpa от 1946 It’s a Wonderful life пречупват негативния поток в един от ключовите моменти от живота на Кафка.



Не случайно през 1994 Franz Kafka's It's a Wonderful Life печели Оскар за късометражен филм. Дълбокомислената визия на Peter Capaldi се отличава с оригиналност, смислово натоварен сюжет, както и с прекрасна визуална реализация.