Помещенията имат бетонния навик безскрупулно да воайорстват. Никак не е случаен изразът „стените имат уши“, но киноразказът всъщност често им придава… очи. В Garage de Soir ("Нощен гараж") двама братя се сближават и израстват благодарение на тревата, но това го знаем ние – зрителите, и един гараж. Благодарение на jump cut монтажа и разгърнатия мизансцен, филмът умело си играе с усета за време. Най-силният му коз в това отношение, обаче, е градацията в приятелството между двамата братя, като в това чисто и просто се корени идеята на филма. Мъгливо поднесен в началото, но цялостно забавен, Garage de Soir постепенно и търпеливо превзема интереса, за да успее в края си, ако не друго, поне да ни сближи към естетиката си.