Краткият филм “Getaway Driver” е хубав пример за добре написан много кратък филм, който се развива на една локация. По светлите цветове, статична камера и малко анимирана актьорска игра си личи, че филмът е от топлите европейски страни, в този случай - Италия. Единственият актьор, който стои инсталирано, е къдравото момче с черни очила, който дава цигара на главния персонаж. Другите четирима актьори играят достоверно, макар и малко да преиграват, това стои като хармонична част от естетиката на филма и не дразни зрителя. Казвам, че преиграват, защото филмът избира да преобърне стереотипите за хладнокръвни и жестоки крадци, като вместо това представя поведението на един неудачен престъпник и нормалните битови разговори, които той води с майка си. Тарантино популяризира подобен тип прочит на престъпници, поставяйки ги във всекидневни ситуации, и режисирайки ги да имат поведението на „нормален“ човек. Само с разликата, че има повече насилие. Късата част по средата филма, в която главният персонаж се наслаждава на цигарата си е визуално показан с бавни преливащи се кадри на екстаз. Иронията и съответно комедията от тези кадри според мен не работи, тъй като сюжетно не е заложено достатъчно, че той толкова много време е изкарал без цигара и тъй като визуално е много по-различно от останалата част на филма. Филмът използва статични и сравнително общи кадри, което е удачно за комедийния жанр. И тази кратка част променя обективния визуален език, със субективен такъв, докато не подчертава достатъчно значимостта на нуждата от цигара. Да, сюжетно има нужда да се покаже, че персонажът е толкова вглъбен в никотиновия дим, че се разсейва и загубва колата от поглед. Просто според мен има по-естетически начин това да се покаже. Филмът работи и е интересен, което е по-лесно да бъде постигнато в кратък формат, но е много трудно да бъде постигнато изобщо. Съответно, на мен той ми допадна много. Различните елементи като сравнително фиктивна реалност, актьорска игра, подбор на музика и комедиен сюжет са в хармония един с друг и филмът изглежда цял, което е едно от най-важните неща за една творба. Краткият формат и комедийния жанр възпрепятстват филмът да говори за „сериозни“ теми и да разглежда обществено значим проблем, което разбира се не е наложително, но според мен много от най-стойностите филми го правят. Допадна ми много също така как филмът е спестил бюджет, но не и история, като играе със близък детайл на ключовете на колата и звук от катастрофа.