Бог е любов е филм на 11 години и е поразително актуален, така сякаш е заснет миналата година. Може би единствената промяна за това време е, че все пак много цигани заминаха за Европа, независимо, че през 2009 г. им се е струвало немислимо. Всичко останало си е същото и днес и това не е добър знак за нас, българите, като общество.

Причината днес да се спрем на „Бог е любов“ е защото този филм е различен от типичната за тази ниша документалистика, а именно социален ъндърграунд. В този филм откривам нещо, което ми се струва, че малко се разми през последните години, да не кажа позагубихме – честността в документалното кино. Тя стъпва на принципите на:

Героите в „Бог е любов“ са неподправени, те са оставени да си кажат нещата, така както ги виждат. Не са поставени в изкуствени условия, нито се усеща режисьорска намеса, целяща подсилване на въздействието. Ефекти няма, монтажът е семпъл, историите са истински.

Този подход е изключително важен, защото социалната документалистика изисква навлизане на снимачен екип в пространството на специфични общности, където повечето зрители вероятно не са били и няма и да бъдат.

Когато нямаме непосредствен редовен контакт с тези общности, за които гледаме филм – ставаме по-податливи на внушения. А тъй като става въпрос за живи хора, внушенията могат да бъдат опасни буквално.

Александър Томов – син успява да постигне именно това – да преодолее техния етнос, тяхната кочина, тяхната немотия и да улови живота в техните очи. Невероятно е да видим колко много живот има всъщност у тези хора.

А още по-невероятно е да чуем, че за 12 минути тези обикновени уморени от съдбата си мъже, правят отличен анализ на ситуацията и възможното ѝ решение – да има работа и да няма гета.

Те също така отлично разбират защо българската държава не прави нужното, за да се промени ситуацията им. Защото нашите политици ги устройва.

Оказва се, че не се изискват висше образование, бюрократични фондации, или огромни финанси, за да бъде формулирана стратегия за развитие на циганските общности. Решенията не само се знаят, но тези необразовани мъже много добре са вникнали в тях и ги обясняват на разбираем език. 

Проблемите на циганските общности може да ви се струват далечни, но като се заслушаме в „Бог е любов“, разбираме не само, че всички сме участници в драмата въобще на малцинствата, но и че не е нужно да си циганин, за да имаш техните проблеми. Много българи също  живеят на или под прага на бедността и за тях живота не е по-лесен.

Същевременно, строителство и изобилие навсякъде…

„Бог е любов“ е прекрасен филм, който ме изпълва с любов. Потвърждава разбирането ми, че човешкото си е човешко, без значение от етноса или от социалния статус. Масовите медии и хибридните информационни войни го поставят непрекъснато на изпитание, но пък благодаря на Александър Томов - син, че сподели този филм с нас и, че имам възможността да го представя в Кинематограф!