Понякога ни се налага да изпитваме неща, които не искаме. Такива емоции са страшно силни. Опасни са, защото е сложно да се изпитват и още по-сложно да се споделят. Всичко може да се обърка. Но да бъдат написани не е по-добре. Волният Народец (от света на диска, на Тери Пратчет) се страхуват от написаните думи, защото знаят силата им. Написаното остава дори след като вече не го мислиш. Въпреки че звучи сигурен, мъжът явно не е готов да вземе решението. Затова се уплашва, когато вижда готовото писмо. Написано ли е, значи е факт, връзката му свършва като спукан балон. А промените плашат всички.



Интересно е мястото, което е избрал за размисъл. Обикновено се отива на някое красиво местенце в природата, с много растителност или общирни гледки. Но той отива на пусто сечище - явно отражение на душевното му състояние. Тази жена го е разбила и все пак не намира сили да й го каже. Накрая се отказва и от писмото - нищо написано не звучи така, както ако е изречено на глас. Това е като да четете любовна лирика сами в къщи, в сравнение с това любимият да ви я шепне в ухото.



Но защо се появява този балон? И защо е жълт?  Може пък тази сцена да е моментът, в който той приема емоциите си, приема, че не е щастлив и решава да направи нещо по въпроса. Да каже истината. Винаги е добре да казваме истината, дори да трябва да се борим със себе си, за да го сторим.