Баба" е режисьорският и сценарен дебют на Роза Колчагова. Тя описва историята на своята баба на два листа. Разказът е искрен, простичък, би могъл да принадлежи на всекиго. Вероятно именно искреността е причината този филм да има участие в многобройни международни фестивали, сред които престижните Fantoche, Monstra, Imaginaria.

                Заедно с аниматора Димитър Димитров създават кратък филм за онази фигура в живота на всяко дете, която е „нещо след родител и преди Бог” (цитат от Димитър Димитров).

                Във филма не се случват твърде много неща. През по-голямата част от времето бабата е съвсем сама в своята малка къщичка на село. Там тя всеки ден неуморно се подготвя за срещата с децата си. Открояват се моментите, в които целува семейната снимка, грижи се за ябълковото дърво и плете пуловер след пуловер. И с всеки изминал ден, от първи април та чак го Бъдни вечер, тя се смалява малко по малко.

                Младото семейство, което ѝ идва на гости по случай празника, сякаш не забелязва колко малка е станала бабата. Тя почти е изчезнала. Но младите са твърде заети да гледат часовниците си. Те нервно очакват вечерта да приключи, за да се върнат във водовъртежа на животите си. В това време между бабата и детето се осъществява мистично общуване. Сякаш животът затваря кръга, слива началото и края си в една последна игра. Неслучайно по време на срещата бабата е точно толкова голяма, колкото и внучето – за да се осъществи знаменателната им среща. След това пътищата им ще се разделят.

                Музиката на Самуел Покро допринася за меланхоличното усещане на филма. Бавното смаляване на бабата неумолимо води до момента, в който тя ще бъде единствено спомен. Спомен за онзи човек в живота на детето, който е