Задръстването е ужасно! За съжаление, то е част от съвременния живот и е типичен елемент на всеки голям град. Задръстването неведнъж е било обект (или обстоятелство) на филми и винаги предпоставя интересна завръзка. Gridlock е един от онези филми, които са хем смешни, хем трагични, хем може да се каже, че е и поучителен за тези, които не са си научили урока досега. Мъж е блокиран в задръстване и изнервен от чакането, сирените, постоянните звуци на коли, решава да звънне вкъщи. Вдига му малко момиченце, предполагаме, че неговата дъщеря и казва, че майка ѝ е с чичо някой си... Жена му се чука с друг, а той е с вързани ръце в задръстване и отгоре на всичкото... го разбира от дъщеричката си. Колко трагикомична ситуация... Това, което обаче прави Gridlock толкова добър е, първо, перфектният сценарий за късометражен филм, в който всяка сцена си има цел, няма излишни детайли и диалозите са прости и второ, комичната завръзка с трагичната развръзка, както и пикантния край за утеха на героя ни, може би и наша, зависи кой какво разбира под happy end. Тази смяна на настроенията в историята в рамките на няколко минути е толкова завладяваща, че ни води изцяло за носа и ние тръпнем наравно с главния герой. Има и нещо трето, което не може да се пропусне. Накрая филмът ни оставя с крива усмивка и амбивалентни чувства, т.е. хем облекчение, че семейството на нашия човек е непокътнато, хем все пак друго семейство е разбито... На това му се казва край! Заслужено филмът е номиниран за Оскар през 2003. За жалост обаче последния проект на Dirk Belien е през 2004 и оттогава насам той се занимава с фондовите борси като рекламен агент. Дали липса на вдъхновение или събира средства за по-сериозен проект, не зная. Силно се надявам обаче да не е загърбил забележителния си успех с Gridlock. Все пак неслучайно Оскарите са мечта на всеки филмов режисьор по света!