Gumdrop е много готино sci fi филмче. Всеки един от нас в някакъв етап от живота е искал да пробва да си говори с изкуствен интелект, особено с интелигентна прахосмукачка. Аз си пуснах филма и отидох да си сипя кафе, но като чух “born in Sofia, Bulgaria…” се телепортирах пред екрана с едно голямо WOW, изписано на лицето ми. Казах си, единствения шанс американците да изберат България да бъде родното място на Gumdrop е да са въртяли глобус и случайно пръста им да се е спрял на родината ни, освен ако... няма българско участие във филма, което  ме накара да прегледам буквите и voilà… Венти Христова! Поздравявам те, Венти, за страхотното нещо, което сте създали заедно!

 

Качествата на този short много зависят от гледната точка, през която се разглеждат. Няма да правя обобщения, защото за едни този филм би бил шедьовър, заради визията и диалога, за други ще бъде безсюжетен, незавършен филм. Лично мен, ме впечатли едно постижение на създателите на филма – удохотвориха робота. За мен той беше робот през първата минута. След това вече започнах да го възприемам като същество с мечти, идеи, интерпретация за света и спомени. Чудато, извънземно, изкуствено... няма значение – живо същество. А то е най-обикновена свръх мега технологична прахосмукачка. Фактът, че спрях да го разглеждам като машина пак може да се постави под въпрос – яко ли е или плашещо?! Помните ли филмът Изкуствен интелект?! Със сигурност някои от вас са плакали за робота дете, защото не го припознаваха като машина, а като душевно същество... Вие си помислете!