Ако сте били на концерт на любимата Ви рок банда, или поне сте гледали записи от концерти, вероятно осъзнавате, че да си рок звезда е като да си богоподобен - да си идол. За да стане рок легенда, Гай (Валентин Хебел) трябва да приеме сделка, в която се съгласява да умре преждевременно.



Става въпрос за “договор с Дявола”. Много филми на тема звезди и слава съдържат внушението, че цената на кариерната слава е личния живот, семейството и приятелите на въпросната изгряваща звезда. Оригиналното в “ГАЙ” е, че вместо някакви мениджъри и продуценти, както например в “Get on up” (филм за Джеймс Браун), тук дявола, с когото протагониста ще слкючи сделка, е в образа на Призрака на рока (Ерол Тротман-Хеърууд), който е помогнал на много легенди да стигнат до върха, като Джими Хендрикс, Джанис Джоплин, Кърт Кобейн, Брайън Мей и други. Използваната ретроспекция работи добре тук, защото самото начало е грабващо, подавайки ни непълна инфомация, която прави историята интересна като ни мотивира да изгледаме докрай и да запълним картината. Дилемата пред Гай е дали да има мечтания живот, макар кратък, или да поеме отговорност като се грижи за семейството си и забрави за тези рок щуротии. Освен това той има само една нощ, за да реши.

Липсва момент на изненада в “ГАЙ”, просто героят прави това, което се очаква да направи, имайки предвид , че това най-вероятно ще е единственият шанс в живота му да сбъдне мечтата си. За сметка на това, диалога, играта и заснемането са страхотни. Това, че случката се развива през нощта допринася за магичното и психеделично усещане, които музиката на Валентин Хебел също излъчва. Диалогът и актьорите стоят много естествено и филмът придобива такава “живост” сякаш това е реална история, разказът на една реална рок звезда. Единствено репликите на Призрака звучат леко превзети на моменти, но все пак, кой от нас се е срещал с Призрака на рока, за да знае как говори той в действителност… така че - добра работа, Лоренц Пиил!



Използван е така нареченият “ритуален случай” или “ритуален повод”, като тук ритуално се явява включването на стария рекордер от Призрака и последвалото изпълнение на Гай и бандата му, което в последствие променя статуквото на бедната група. Като малкък недостатък намирам това, че липсва моментът, в който Призрака връчва пръстена, когото виждаме на ръката на Гай когато влиза във ваната - той служи за символ на сделката между двамата. Следва краткият, но драматичен, колуминационен момент, в който Гай оставя спящото бебе и приятелката си и потегля заедно с Призрака към своята мечтана кариера.



Изглежда нещата са се развили по план - Гай се е удавил в басейна на имението си, което си е позволил благодарение на пожънатия успех. “Дяволския договор” е изпълнен. Призракът си взима пръстена обратно и елемента на случайност завърта колелото наново чрез телефонно обаждане. Забавно е, че отговаря на него също както отговаря на Гай, когато застават лице в лице за пръв път:

Ако забравим за бебето на Гай, това е хепи енд - всеки получава това което е искал, а и Призракът на рока тръгва към следващата бъдеща рок звезда, с която ще сключи сделка. В този контекст мисля, че ако “ГАЙ” носи послание, то е, че докато има хора, които са готови да жертват всичко, включително и живота си, за да свирят - рокът няма да умре.