Взаимоотношенията между партньори във връзка носи едно безкрайно богатство, от което се черпят истории за филми. Това го доказва поредния оригинално написан сценарий, базиран на двуполюсен конфликт. Той тръгва от нещо просто, но прераства в нещо много сложно. И завършва пак просто. Кой да предположи, че едно подстригване може да се яви толкова успешна провокация, че да се стигне до препрочитане на връзката, на корените й, на причината да се обича отсрещния човек?!
Конфликтните ситуации в двойките са не само богати на идеи, но и все по-търсени. Като че ли има глад за отговори, но интересно какви са въпросите? Haircut разкрива нещо, което някой намират за обезпокояващо, други за еволюция, трети за несъвместимост. Обезпокоително ли е, че толкова лесно днес може да скъсаме партньора си? Еволюционно развитие ли е, че егото става все по-голямо за сметка на човека, на емпатията, на сетивата му за другия човек? Несъвместими ли са двама партньори ако той не приема желанието й да се промени?
От друга страна, Haircut завършва с много силен обрат: всичко се оказва един голям тест. Уау... Кой да препдоложи това?! Имаше ли смисъл този тест? Научи ли нещо тя? Доволна ли е от това, което тя научи? А вие, зрителите, чувствате ли едновременно задоволство и недоволство? Объркани ли сте? Защото аз съм... Защото я разбирам. Но разбирам и него. Той наговори големи глупости. Но и това, че някой е несръчен в думите си, не означава, че не обича...
Като се замисля, малката неколкосекундна сцена накрая всъщност е пикът на историята. Тезата й бе много убедителна, тя ме спечели, успя да събуди в мен съдията, отсъдих: той е виновен. А то излезе, че късата й коса е един тест. Ако това в първия миг ме ошашашви, заради майсторски поднесния обрат, то по-късно осъзнах, че цялата й теза се крепи на фалшива основа. Ситуацията, в която възприемах нея като жертва на неговите предразсъдъци, дефакто е един театър, една провокация.
В тази вече по-различна светлина, проблемите на неговата реакция не са по-малко видими, но Идваме до по-големия въпрос: редно ли е така да си тестваме близките? Един тест може ли да е идентичен с действителна ситуация? Ето същият въпрос зададен малко по-иначе:
Резултатите от една една фалшиво създадена ситуация могат ли да бъдат приравнявани като резултати от действителна ситуация и да се оценяват със същия аршин? Колко са истински едни отношения, в които се „тестваме“?
В тази любовна история по изключително успешен начин се комплицират понятия като вина и отговорност без сюжета да натежава. Haircut е филм за всички млади двойки, а това си е постижение и трябва да се признае на режисьора DAVID BRUNDIGE, който напипва точните струни за този сюжет, някъде в пространството между комедията и драмата.
споделете във
авторски текст на
Юлиян Спасов
автор Юлиян Спасов