Хората са се превърнали в мишки или пък мишките са придобили човешки измерения. Няма значение. И в двата случая „Happiness” е една алегория за душевната нищета на съвременното общество, обусловено от консумацията. Стотици хиляди, цели рояци от „мишоци” бързат за работа, тъпчат се в метрото, тълпят се на ескалатори и едвам се разминават по претъпканите лабиринти на големия град. Всички са се запътили нанякъде, но и те не знаят накъде. На табелите по спирките пише - „nowhere”. Из целия град е пълно с рекламни билборди, на които се продава щастие. Днес е петък и то не кой да е петък ами „черният”. Огромни множества „поклонници” са се скупчили пред храмовете на капитализма и чакат вратите да отворят. Това, което следва е трудно да се опише с думи. Кървава борба за намалените от увеличението, никому ненужни, най-различни стоки. Единственото спасение за разочарованите от „светлия празник” е когато всичко свърши, да запалят колата, която още изплащат и да отпрашат на някъде, само че скоро попадат в задръстване. Какво да правят с живота си сега? Отговорът присветва в неоновата реклама отсреща – Вземете си щастие! Само днес на намаление! Бира, уиски, водка, наркотици, депресия, хапчета, доктори и накрая капанът за мишки ги хваща на едно от хилядите бюра в сградите на големите корпорации, да симулират работа срещу пари, с които да могат да си позволят Щастието.



Позната история не мислите ли? Разбира се, нищо нечувано, но вече станалият банален сюжет е представен с майсторски нарисувана анимация, която върви като поток на съзнанието от една сцена в друга докато не ни отведе право в консуматорския „рай” в съпровод с дяволски звучащото предопределение на Хабанера от Бизе. Режисьорът Стив Кътс рисува една горчива действителност, една неизбежност поробила свободата и въображението на съвременния човек. Не можем да не се съгласим със наличието на зловещата реалност на системата. Просто трябва да се огледаме около нас и всичко това е там. Все пак, като всяко създадено от човека нещо, и това има своя край. Винаги са се намирали подривни елементи, които изкачат от статуквото. Така и тук, надеждата не умира последна, а е загатната една евентуална алтернатива. Във финалния кадър илюзията символично загасва с прегризването на захранващия кабел на един от многото рекламни надписи „Happiness” . Щастието не се купува!