Harpya е сюрреалистичен късометражен анимационен филм, режисиран от Раул Серве, изключително важна фигура на белгийската анимационна сцена. Филмът разказва за мъж, който спасява птица с няколко ключови, характерно женствени черти над кръста. Тя заживява с него и впоследствие започва да консумира цялата му храна, любимия му папагал и няколко от крайниците му. Това може да звучи донякъде мизогинистко, наблягайки на негативни стереотипи за жените, обвързани със свръхконсумация на средствата на мъжете, но мрачно комичният тон на филма комуникира по-скоро осмиването на някои типично мъжки черти. Харпията е представена като създание на инстинкта, по-скоро животно, отколкото човешко същество, докато главният герой е осъзнат човек, който е изцяло заслепен от дори най-дребните прояви на женственост (както и гореспоменатите женствени външни черти). 

Извън тези основни тематични линии, историята сякаш споделя мрачната ирония на мита за Тантал, който е обречен на това да бъде вечно гладен и жаден, въпреки че е обграден от изобилие от вода и храна, до която никога не получава досег. Директна препратка не присъства във филма, но повърхностните сходства в сюжета са достатъчни да оправдаят сравнението.



Както с огромна част от сюрреалистичното кино, обаче, кинематографичните аспекти заемат централен фокус. Harpya използва стоп-моушън анимация на истински, човешки фигури, смесени с фонове от неподвижни фотографии, изрезки от списания и матови картини, за да предизвика забележително чувство на делириум у зрителя. Всеки елемент на мизансцена е привидно несъответстващ с останалите, но заедно със зловещия минималистичен звуков дизайн, успяват да сработят в създаването на ярка, трескаво съноподобна атмосфера.

Много кадри напомнят за немите филми на Жорж Мелиес, които са били оцветявани ръчно върху самата целулоидна лента, въпреки че цветовете на Harpya са категорично по-мрачни и монохроматични. Филмът е злокобен, наблягайки най-вече на сенките и тъмнината, сякаш светът е потопен във вечна нощ. Всичко това може да звучи силно потискащо, но всъщност аудиовизуалните елементи добавят много към изрично комичния му тон. Стоп-моушън движенията на човешките фигури акцентират върху най-смешните им изражения и дисонантният звук има преувеличен и анимационен характер. 

Всички тези качества правят филма да изглежда извън която и да е определена ера. На моменти прилича на изгубена лента от ранното нямо кино, в други като флаш-анимация от ранните двехилядни със смесени визуални стилове и произволно, непочтително чувство за хумор. С една дума, Harpya e уникален. Дори хулителите му биха се съгласили.